Аз исках да бъда твоя дом, но ти явно имаше нужда от подслон през студените дни

Загубих го, защото той не беше готов за моята любов. Тя беше твърде много за него и той просто не успя да я понесе…

Загубих го, защото беше твърде слаб, за да се бори за някой, който беше готов да се бори за себе си.

Загубих го, защото за него ръцете, които не искаха да го пуснат, се превърнаха във вериги. А аз просто исках да съм в прегръдките му. Винаги, когато имам нужда. Винаги, когато имаше нужда…

Загубих го, защото сърцето му нямаше нужда от цялата любов, която му предложих.
Не, не съм го загубила, защото не съм достатъчно добра за него, той просто не е готов за любов.

Той не беше готов да приеме сърцето ми и да го пази.
Аз исках да бъде негов дом, негова подкрепа, негова крепост.

Аз исках да бъда нечий дом! Но ти имаш нужда просто от подслон през студените дни.
Не беше готов.
И това не е моя вина.

Да, понякога се сещам за него и плача, защото си представям какво можеше да се случи между нас. Можеше да сме щастливи, да летим на крилете на любовта. Само ако беше готов… Мислите ми постоянно скитат далеч. Обичам музика, обожавам я, но когато пея под душа, вече не се чувствам щастлива. Мечтая си да летя, но не искам да се откъсна от Земята.

Аз съм си просто аз- такава луда, обичаща, даваща, грижеща се за любимите хора, страстна и истинска!

Ако той не е готов да ме обича, тогава трябва да пусна ръцете си и да го оставя да отлети…. Може би ще се върне, а може би не. Може би ще намери някоя друга. Може би ще търси някой като мен. Може би никога няма да намери някой като мен. Но истината е, че той не беше готов.

Надявам се, че един ден ще спра да обвинявам себе си, защото сърцето ми не е виновно, че съм избрала грешен човек. И умът ми не е виновен, че го идеализирах…

Това не е моя вина. Той просто не е моят човек. И това все още не е любов. Това е още един етап от пътешествието на моята душа, който е предназначен да достигне небесни височини и да падне на дъното на океана.

И все пак, аз искам да обичам! Родена съм да обичам и да бъда обичана.
Надявам се един ден да спра да обвинявам, себе си, защото няма нищо по-красиво от истинската любов, която крия в сърцето си!


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments