Ако детето е нервно, най-напред трябва да се лекуват родителите ♥ Агния БАРТО

С чудните стихове на руската поетеса Агния Барто порастват поколения деца. Родена на 17 февруари 1906 г. в Москва, в детството си Агния Лвовна не си и представяла, че ще свърже живота си с поезията. Мечтаела да стане балерина и от сутрин до вечер упорито се упражнявала на балетната станка. И все пак, през почивките с наслада четяла стиховете на Маяковски и Анна Ахматова, и тайно записвала в тетрадка някои свои творения. 

Завършвайки хореографското училище, Агния постъпила в балетна трупа и вероятно щяла да стане добра в танцовото изкуство, ако не се била влюбила. Любовта й с Павел Барто, който също бил част от балетната школа и пишел стихове, й открила пътя към поезията за цял живот. 

 БРЪМБАР

Бръмбарче намерих аз
на голяма маргаритка.
Постоя в ръцете час –
нека в джоб сега поритка.
Шест крачка, очички две,
а на гръбчето – боичка.
Тук, сред тези цветове,
бръмбарко, пояж тревичка!
Много хубава е тя,
толкова е вкусна…
Бръмбарчето отлетя,
щом го аз изпуснах…
(Превод от руски: Марко Марков)

Стиховете на Агния били адресирани до най-малките – 2-3 годишните дечица. Първият й сборник „Играчки“, се сдобил с височайши критики от Съюза на писателите, който винял Барто, че римите й са трудни за детското възприятие. Тогава, през 1934 г., за нея се застъпил обичаният детски автор Корней Чуковски, в чието мнение се вслушали всички, а римите на Ангия Барто останали непроменени. След години, първият космонавт Юрий Гагарин ще благодари на поетесата за нейните бисерни съкровения: „Вие ми подарихте първите стихове за доброто в моя живот“, пише той на картичка, която подарява на Барто с автограф. 

Освен поезия за деца, Агния пише проза, автор е на сценарии за филми. В България са публикувани книгите й „Да намерим човека“ (1974), „Твоят празник“ (1971) и „Играчки“ (1979).

Пътят на развитието на детската книга – това е един от най-хуманните и важни проблеми на духовния растеж на човека.

Справедливо някои лекари считат, че ако детето е нервно, най-напред трябва да се лекуват родителите. 

Някои родители искрено смятат, че на децата ученици са им нужни само положителни емоции, досущ като на хората, възстановяващи се след инфаркт. Ще прочете момчето, колко тежко му е било на Герасим на душата, докато е давел Муму, и ще се разстрои… Но майката веднага притърча на помощ: – Не се разстройвай, синко, нищо от това не се е случвало, то само в книжката съществува…“

Състрадателната майка е убедена, че брани сина си от лоши преживявания, че закриля детството му, но в крайна сметка така осакатява душата му, прави я по-бедна.

От книгите на Барто: „Найти человека“, „Записки детского поэта“

Powered by Facebook Comments