Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена


Свикнали сме да искаме и да се жалваме, че нямаме. Свикнали сме да виждаме онова, което ни липсва, а не това, което имаме. Обикновено, не благодарим, само искаме… и не получаваме. Упорито продължаваме да искаме, без да се замисляме защо не получаваме. Въобще не се питаме, дали сме платили за онова, което изискваме и очакваме. Да, трябва да се плати, за всичко се плаща в този живот. Щастието трябва да се изстрада, трябва да го заслужиш и да си напълно готов за него, за да го получиш.

Представяме ви една история, която изключително добре олицетворява максимата – Ако искаш него – плати си го. Тя близо до всеки от нас и може би, ако вникнем в нея, ще започнем да мислим, преди да поискаме и ще бъдем готови да платим онова, за което сърцето жадува. Ето я и нея:

В периферията на Вселената имало магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не поставя нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. Асортиментът бил огромен.
Тук можело да се купи на практика всичко: любов, пари, деца, дом, апартаменти, яхти, брак, висока длъжност в работата, красиво тяло, мощна кола, печалба от лотарията, успехи, победа в конкурс и много други неща. Единственото нещо, което не се продавало, били животът и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който идвал в магазина, (а всъщност има и такива, които нито веднъж не били стъпвали в магазина, а си стояли у дома и просто са желаели) първо искал да узнае цената, която ще му струва неговото желание. Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъда достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответсваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, които идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.

Имало и такива, които се оплаквали от прекалено високите цени, молели за намаление или се интересували кога ще има разпродажба. Други, пък, давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Останалите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: „Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено.“


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments