АКО ЖИВЕЕШ САМО ЗА СЕБЕ СИ, ТИ СИ ИЗЛИШЕН ТОВАР НА ЗЕМЯТА

Повече от всякога днес имаме нужда да осъзнаем, че човешкият живот е най-висшата ценност, която ни е дадена. Но и да си припомним, че ние, хората, не можем един без друг.

Нека в тези тежки времена, в условията на безпрецедентната и яростна пандемия, да бъдем съпричастни, да мислим за другия, за по-слабия, за болния, за самотния.

И нека отдадем почит и благодарност на всички онези, които с риск за собствения си живот и здраве бранят всички останали.

Посвещаваме тази притча на всички тях…

Лампата

Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта.

И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала:
– Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот.

Като казала това, Смъртта изчезнала.

Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. Лекарят се замислил, но му станало толкова жал за майката и за младия живот на детето, че нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал.

На другия ден отишъл в бедна колиба, в която живеело многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли притихнали седем деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото в своята лампа.

И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минала една година и лекарят се разболял тежко. И когато погледнал към лампата на живота си, видял, че едва мъждука.

Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала:
– Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Днес съм дошла за теб.
Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата.

– За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си с още много години.

– Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят.

– В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен.

Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. – Сократ

Powered by Facebook Comments