Бабите и дядовците стават наши ангели-хранители

Бабите и дядовците стават наши ангели-хранители

Всеки от нас на небето има свои ангели-хранители. Не, това изобщо не са ангелите с крила, които са изобразени на църковните изображения. Това са нашите баби и дядовци, които са отишли ​​в рая. Те живеят дотогава, докато ги помним.

Знайте, че всяка минута няколко чифта очи ви гледат от небето, които се притесняват и се грижат за детето си.

Точно както на нашите баби и дядовци им е съдено да ни гледат, докато растем, така и ние, то за съжаление, на нас ни е съдено да ги гледаме как ни оставят завинаги. Именно смъртта им е първият болезнен удар за детето.

Има специална деликатна връзка между внуците и бабите и дядовците, те са малко по-различни от тези с мама и татко. Дядовете и бабите са тези, които най-често са ни глезели и ценели.

И когато тази силна връзка се разруши, детето изпитва ужасна загуба. Все още му е трудно да осъзнае причините и неизбежността на загубата.

Задачата на мама и татко е да обяснят на детето защо всичко се е случило по този начин. Без увъртане, това е важно! Основното ви оръжие срещу депресията на детето е истината.

И моля, не споменавайте религията в този разговор. Не обърквайте вече объркания ум на детето. Обяснете на бебето си, че смъртта е неизбежна и в крайна сметка ще достигне всички. Не веднага, но то ще ви разбере.

С възрастта отказваме да вярваме, че бабите и дядовците винаги ще са с нас в живота.

Техният вечен живот е в нашата памет. Спомнете си колко интересни неща са ви разказали, как са ви учели, давали са ви примери от своя опит. Те ни научиха да бъдем себе си. Ние сме огледалото на тяхната душа. Докато сме живи, бабите и дядовците също са живи. Това е специален вид любов…

А вие помните ли своите баби и дядовци?

loading…

Коментари


Източник: webmiastoto.com

Powered by Facebook Comments