Бавно научавам… че понякога мълчанието казва всичко

Животът всекидневно ни учи на мъдрост. Невинаги успяваме да разпознаем уроците му. Учим се сякаш бавно. Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости, цитати“ споделяме няколко силни думи на поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро, Египет, а написаното от нея е повече от вдъхновяващо.

Автор е на книгите „The Search For Something More“, „All The Letters I Should Have Sent“, „All The Words I Should Have Said“.

Следващите редове от Рания ще ви накарат да се замислите върху много неща от живота.

Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни. Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.

Бавно научавам, че енергията която е нужна, за да реагираш на всичко лошо което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.

Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем. Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“ когото и да било, са загуба на време и енергия и те оставят само празнота.

Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред, просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е предоставен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истинска нужда от това. Не ми трябва повече драма.

Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добра. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки.

Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко.

Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш своите реакции и това как да се справиш с предизвикателствата и как и доколко искаш да ги приемеш лично.

Бавно научавам, че през повечето време тези ситуации не казват нищо за теб, но много за отсрещния човек. Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щитът, от които се нуждаем срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни, или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.

Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да промени мнението им.

Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по своя начин.

Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава, е първата съставка на щастливия, здравословен и пълноценен живот.


Източник: az-jenata.bg

Powered by Facebook Comments