Вежди Рашидов ще скулптира веждите на здравния министър

Вежди Рашидов е обхванат от творческа треска и съвсем е зарязал административната работа, издадоха негови близки, които той много не познава

Рашидов не се интересувал ни от Евгени Будинов, ни от халтури или мерки за бедняците в бранша. Всичко дребно и светско за Вежди Рашидов изчезнало, защото бил ентусиазиран от новия си проект – да скулптира и изпише веждите на здравния министър, шегува Фалшимент Петров във вестник Сега.

„Много ми харесаха тия вежди, просто сън не ме хваща – разправял големият скулптор и размахвал ръце като мелница. – Аз искам да ме запомнят като артист, свободен артист! Веждите на Костадин Ангелов са национално богатство, трябва да ги увековеча, ще направя цяла серия с различна техника, някои може да излезнат малко абстрактни, ама това е изкуството! Никога не знаеш какво ще излезе и за какво ще те похвалят. Той Костадин Ангелов, като ги повдигне тия вежди свилени гайтани и като каже: ситуацията е овладяна, системата работи! В такъв момент аз знам, че ако с мен се случи нещо, няма да остана без медицинска помощ и всичко, което трябва да се направи за мен, ще се направи. Веждите на Костадин Ангелов на мен ми дават такова чувство за сигурност и благополучие, че изобщо не ми трябва да се занимавам с политика. Влизам в ателието и се раздавам, там съм себе си, там се отдавам на истинското си признание.“

***

Вежди Рашидов все пак призна, че не се е откъснал напълно и от депутатската си работа, дори напротив.

Сега обмислял нов медиен закон, по силата на който да се създаде Комисия за етика в медиите, която да поощрява правилните журналисти и да санкционира неправилните.

„Разбирате ли, аз искам една нормална медийна среда! – обяснявал г-н Рашидов пред случайни полупознати събеседници. – Искам да се въведе някакъв ред и да се знае кой журналист може да ме похвали хубаво и кой ще претупа похвалата надве-натри. Аз разбирам, има млади колежки, които не са толкова обиграни в похвалите, но един журналист с претенции да не може да ми създаде комфорт, това не го приемам. Може би на моите години ставам педантичен, но нали си говорим за свобода на словото? Защо не говорим, че трябва да се поощряват тези журналисти, които ме хвалят, а другите изобщо да не ги наричаме журналисти? Аз искам, като вляза в студио, да ми дадат първо десет минути за поток на мисълта и адаптация, после да ме питат как се чувствам в ателието, където е светът на твореца. После да ме попитат как постигам успехите си и да ми изредят успехите, няма защо да се напомня такова нещо. Журналистът трябва да подхвърля небрежни комплименти, трябва да е майстор на внезапната четка, да отгатва желания. Това също е изкуство и аз уважавам журналистите, за които професията е призвание! Сега ме оставете, защото творя!“

***

Ваятелят с чук и длето в ръце се спря и се замисли: ако му изпиша вежди, да не вземе пък да му поникне перчем!


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments