Генерал-лейтенант Владимир Вазов – героят от Дойран

Генерал Владимир Вазов - героят от Дойран

В Деня на храбростта и българската армия, няма как да не споменем една личност, която българският народ нарича „Героят от Дойран, генерал-лейтенант Владимир Вазов. Този потомък на известния сопотски род Вазови, може да бъде окачествен като символ на българската армия, символ събрал в себе си храбростта, далновидността, силата и благородството, националните ценности с който истинския български войн може да се окачестви. А какъв по-добър начин да се запознаем с живота и делото на ген. Владимир Вазов, освен да прочетем книгата носеща заглавието „Войнът-Кмет“.

Прочита на тази книга определено формира в душата на всеки наричащ себе си българин решението, че тя трябва да се превърне в настолна книга, не само на съвременният български военнослужещ, но и на хората заемащи поста –кмет на София. Книгата освен, че подробно описва историята на рода Вазов, от къде произлиза наименованието на тази фамилия, също разкрива не само как един достоен български род оцелява в страшното време след Априлското въстание, но как и ценностите които пламенно съхранява, изковават характерите на личности като поета Иван Вазов, генерал Владимир Вазов и на всички представители на този род. След прочита на книгата ще разберем защо поета-родолюбец написа редовете:

„Там – наший дом благословени,
Там кътът роден, кътът мил
Магнит за спомени свещени,
Където аз съм се родил….“

Определено книгата, ще накара да погледнем с друг поглед на българската жена, защото примери като майката на ген. Владимир Вазов, Съба Вазова, „Радетелка и пазителка на родовата памет, носителка на новите идеи за мястото на ролята на жената в обществото“ са достойни да ни накарат да се замислим за поведението ни в нашето съвремие.

Книгата ни разкрива много поводи за национална гордост. Ще ни припомни факти като този, че след проявения героизъм, патриотизъм, далновидност, находчива военна тактика, и храброст при защитата на позициите при Дойран, като главнокомандващ на 9-та Плевенска дивизия, ген. Владимир Вазов е заслужил признанието и на своите противници на фронта.

В 1936 английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:

„Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!“ “

Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:

„Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.“

В книгата не липсват и примери на проявените от българските войници постъпки на благородство. Такъв е моментът когато на 24 юни английски разузнавателен аероплан, летящ над позициите на Дойран е свален с огън на българските артилеристи. По този повод в книгата ще прочетем редовете:

„Възвишена е човешката душа! Българският войник знае да уважава храбрите… Отечеството им го искаше и те го сториха… Пушките изплющяха в обгорелите ръце. Взе се „за почест“ и герои вдигнаха смъртните останки, за да ги сложат във вечното жилище. Музиката засвири и двата ковчега леко се спуснаха в изкопните гробове. По обичая всеки вдигна бучка пръст, хвърли я над ковчега с думите “Бог да ги прости“ и „Вечна им памет“ В скоро време се издигнаха две купчини пръст и два кръста се изправиха. На единия войнишката ръка беше изписала: поручик Капсъ Аустнисъ Жеакъ, авиатор от английската армия, загинал с апарата си на 24 юни 1918 г., а на другия – същите последни слова, без името на загиналия, защото по нищо не може да се узнае.„

На днешната дата 6 май 1926 година ген. Владимир Вазов е назначен за кмет на столицата, във времена на тежка криза и хаос. Но и в това си поприще той успява да остане верен на идеалите си, да докаже, че с човеколюбие, упорство, състрадание и далновидност, уважение на чуждото мнение, стремеж към консенсус, избор на правилните хора, могат да се постигнат много неща в полза на обществото. В годините след които Владимир Вазов кметува, София може да се похвали с изграждането на много културни центрове, инфраструктура и изглед на много-по отговаряща на тогавашното съвремие столица.

Читателят ще има възможност чрез тази книга де се запознае и с житието на други, известни български личности. Ще има възможност да поеме така необходимата му глътка национална гордост и самоуважение, както и да научи полезни житейски уроци, позабравени от днешните ни съвременници.

В статията са използвани цитати от книгата „Войнът-Кмет“.

Вижте още: КРАТКИ МЪДРОСТИ НА ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ

Powered by Facebook Comments