Героят на България, който е участвал в повече от 300 битки и е бил раняван повече от 33 пъти

Капитан Петко войвода е участвал в над 300 битки. Той се е превърнал се от хайдутин – отмъстител – до професионален борец за свободата и защитник на българите в Беломорска Тракия и Източните Родопи. Цели 18 години продължава поборническата му дейност, а броят на получените при сраженията рани е двойно повече!
Всичко започва през пролетта на 1861 година, когато 17 годишният висок, едър младеж променя кроткия си нрав, след като турците убиват негови близки и той, заедно с още 6 негови връстници, излиза към гората, с цел да отмъщава на убийците. Малката хайдушка чета бързо става легендарна, след като ликвидира убийците и разбива последователно изпратените след нея потери.
Едва след година и половина огромна потеря от башибозуци успява да се справи с младите хайдути: следват инквизиции, местене от един в друг затвор, бягства, но единствен Петко успява да избяга…

За да организира наново чета, водила през цялата 1964 година успешни битки с турците. С тези си действия, той привлича вниманието на гърците да използват стратегическите му умения и смелост за борба срещу османлиите вече извън Беломорието.
Петко войвода се превръща в професионален революционер след заминаването си за Италия, където, съвместно с Джузепе Гарибалди, организира т. нар. „гарибалдийска дружина“, в която броят на привлечените българите е близо 21.  Дружината участва активно във въстанието при остров Крит, а след неговото потушаване се изтегля в Беломорска Тракия, където е преструктурирана и се превръща в мощно въстаническо формирование, наречено „Първа българска родопска дружина“, със свои устав и печат.
През следващите 6 години дружината води неспирни сражения срещу турски башибозушки и черкезки орди, подкрепяни в нарастваща степен от редовни войскови части. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) успява да не допусне изстъпления от страна на дезертьори и бегълци, но в на 1877 г. започва и настъпателни действия, нахлува в Марония и успява да освободи и избави града от властта на турците.

По-нататък дружината се премества в руската зона, където й се възлага да пази християнското население в Родопско, както и в Беломорието от мародерски действия, главно от страна на формированията на английския дезертьор – полковник Сенклер. Само в продължение на два месеца „сенклеристите“ са разгромени и групите постепенно се разпадат…

За заслугите си по времето на войната Петко войвода е повишен в чин „капитан от руската армия“, получава Орден за храброст и дарение – имение в Киевската губерния. Войводата, обаче, го тегли към освободената му родина, така че продава имота си и отново се връща в нея. Установявайки се във Варна, той продължава да защитава интересите на българите, които са останало в пределите на Османската империя и създава тракийско (Одринско) емигрантско дружество, наречено „Странджа“, ратуващо за обединението на всички български земи.

Отявлен русофил, Петко войвода навлиза в лют спор, който се превръща в конфликт с министър-председателя Стефан Стамболов и е оклеветен, че е замислял атентат срещу него. Изтезаван е безмилостно, имотите му са конфискувани, ценните книжа – иззети и е преместен в град Трявна. След като Стамболов е паднал от власт, Петко отново се връща във град Варна, но, рухнал психически и физически, умира през 1900 г. В негова памет признателни сънародници поставят бюста му на площад „Тракия“ в града. Така и до ден днешен трябва да се помни, че капитан Петко войвода е участвал в над 300 битки.

Powered by Facebook Comments