Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие

Истинската любов изключва егоизма, който ни кара да мислим винаги първо за себе си. Щастливи сме, когато виждаме щастието в очите на другия. Не ни е нужно нищо повече, за да се чувстваме удовлетворени.

Любовта превъзхожда заложения ни по природа егоизъм и ние оставаме на заден план. Когато поставите щастието на човека до вас над вашето, може да сте сигурни, че чувствата ви са истински.

Всичко останало е внушение за любов, с което се залъгваме от време на време. В тези случаи се самоубеждаваме, че изпитваме истински чувства, но до момента, в който трябва да избираме.

Когато обичаме истински, не ни се налага да правим избори, защото истинската любов не ни оставя право на избор. Не ни плашат рисковете и не изпитваме нужда да се пазим със защитни стени. Живеем за щастието на другия и то ни дава криле да летим.

Не се страхуваме, че любовта ще ни избяга и не се разкъсваме от съмнения. Появят ли се те, означава, че любовта се пропуква. Ревността наранява първо нас, после човека до нас.

Щастието на другия винаги е определящо, дори това да означава, че ние ще бъдем нещастни. Да задържим някого насила, само за да сме щастливи ние, не е любов.

Истинската любов не принуждава партньорите да правят нещо насила. Тя не ги обвързва с вериги и не ги задължава да изпитват вина. Нито страхът, нито което и да е друго чувство може да потисне истинските чувства.

Когато имате съмнения дали обичате някого истински, се запитайте кое е по-важно – вашето щастие, или неговото? Ако изберете втория вариант, не се съмнявайте повече в себе си. Каквото и да се случи, вие ще сте изживели нещо вълшебно, заради което си струва да влезете в огъня.


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments