Да се влюбиш осъзнато

Да се влюбиш осъзнато

Да се влюбиш…да се влюбиш осъзнато… Седях там и се влюбвах по този начин в него. Влюбвах се в очите му, в ръцете му, в докосванията, целувките и тръпките преминаващи през мен. Влюбвах се в съзнанието, ума му, същността му…онази най-дълбоката. Влюбвах се в думите и мъдростта му, влюбвах се в смеха, който бе взаимен. Там някъде между всичко това просто се влюбих.

Не се притеснявах от това и не ми беше неудобно. Напротив…беше най-естественото нещо, което можеше да се случи. Аз просто присъствах там и не исках нито за секунда да се върна някъде назад или да се питам за после. Присъствах. Бях цяла. Бях себе си в най-искреното и истинското си състояние. Не беше като на кино или взето от книга. Беше истинско. Такова, каквото се случва в живота, но не с всеки и не всеки ден. Беше естествено.

Ние в този момент бяхме в безвремие, защото времето не съществуваше там. То бе спряло. Не ме интересуваше. Нямаше контрол, нямаше задръжки, нямаше изкуствена романтика, нямаше преструвки…имаше истина, нежност…влюбване.

Онова осъзнатото, когато си станал цял, когато си заобичал всяка част от теб и тя е готова за любов. Която е готова за обичане, за ласки, за наслада.

Останах в този момент на влюбване и продължавам да се влюбвам. Живея сега, защото заобичах всичко в сега. Научих се да приемам и да съм свободна. Свободна от ограничения, свободна от тъга, свободна от притеснения, свободна от прекалено много въпроси, свободна от навици, свободна от преди. Дишам!

Всичко е в някаква лекота в това осъзнато влюбване. То не те притиска и не те обсебва. То просто присъства в живота ти и му придава една вътрешна красота, топлина и обаяние, които се превръщат в част от излъчването ти.

Това не е от онази влюбчивост, която иска просто нещо да замести, да запълни, да преобърне. Няма общо със задължението да си с някого просто, за да не бъдеш сам. Аз се чувствах добре сама, както и той. Обичах осамотението със себе си, мислите си, компанията си, присъствието си, мечтите си…всичко. Нямах нужда от някой до себе си по навик или защото така трябва. Той не искаше да има просто нещо красиво. Той си имаше и си е имал. Ние искахме да бъдем там, да се отдадем на това, което се случваше без да го насилваме. Да се потопим в погледите си, да погледнем един в друг…да се влюбим един в друг.

Това е красиво…това влюбване…осъзнатото.

Тогава започваш да виждаш. Правиш разликата между преди и сега. Преди, когато си се влюбвал, защото си имал нуждата да бъдеш обичан и сега, когато се влюбваш, защото вече обичаш…обичаш себе си и знаеш, че го заслужаваш и това е твоят момент. Това беше нашият момент и той не е случаен.

Тези моменти идват винаги навреме. Тази любов идва винаги навреме. Тя просто чака ти да се влюбиш в нея. Така…не с причина, която дава нещо в замяна, а с причина, която просто иска да бъде.

Осъзнато ще се влюбиш, когато се научиш на любов към себе си, към света, към малките неща от живота. Точно това влюбване идва в точно това време…то е време на осъзнатост, на цялост, на изпълненост. Когато нямаш необходимостта с някого да си принадлежите, към някого да чувстваш привързаност…в този момент имаш потребност само от свобода.

Свобода има, когато си осъзнат и когато човека срещу теб е осъзнат. Ти си личност и той е личност. Вие сте завършени сами по себе си и просто е красиво да бъдете заедно. Красиво е да танцувате заедно, да гледате един друг в очите, да се усмихвате искрено, да се радвате, да сте потопени в една комфортна и мека тишина, която създава удобство, а не дискомфорт.

Бях потънала в тази тишина, в очите му, в ръцете му…в някаква красива дълбочина. Нямаше време, нямаше притеснение…имаше истина. В този момент аз се влюбих осъзнато и разбрах каква е разликата…чувствах се свободна. Не изпитвах привързаност…изпитвах лекота, топлина, светлина.

Да се влюбиш осъзнато…това е да си се влюбил в себе си, да танцуваш непринудено, спонтанно и да срещнеш някой, който се е влюбил в себе си и иска да танцува с теб, просто така, без причина, под звездите в снежен ден…

Вижте още: ПИСМО ОТ СЪДБАТА

Powered by Facebook Comments