Дневникът на един човек под карантина

Дневникът на един човек под карантина

Ден 1: Отидох до супера и се запасих с най-необходимите продукти при епидемия: олио, 92 пакета брашно, 105 пакета леща, 264 рула тоалетна хартия, 42 четки за тоалетна, две дивизии тоалетни патета. Вече съм готов да посрещна апокалипсиса и да не излизам от вкъщи дълго време.

Ден 1 + 45 минути: Върнах се до магазина за ракия и шоколад.

Ден 2 – 8 сутринта: Ще използвам времето в изолация, за да чета книги, да гледам филми, да науча английски, да се занимавам с йога и да рисувам.

Ден 2 – 21 вечерта: Тия производители на леща са големи дебили. Може ли в единият пакет да има 312 зрънца, а в другия – 308???

Ден 3: Малко съм притеснен, че тоалетната хартия почва да свършва. За 3 дена изпуках 22 рула, ама медиите са виновни, че по цял ден ни плашат с тоя коронавирус. В левия горен ъгъл видях паяк.

Ден 4: Шефът ми звънна бесен да ме пита защо цяла седмица не съм свършил никаква работа, нали съм “хоум офис”. Тоя е много тъп. Аз на работа не работя, тоя иска у нас да бачкам. Все пак му обещах, че утре ще се включа в сутрешната оперативка по скайп.

Ден 5: Оперативката мина добре. Колегите се зарадваха, че най-сетне съм се включил и аз, но ме помолиха следващия път да си сложа някакъв панталон върху боксерките.

Ден 6: Най-смисленият и ползотворен ден, откакто се самоизолирах вкъщи. Написах статус, че не разрешавам фейсбук да ми използва снимките, информацията, съобщенията или публикациите. Хак да му е на Зукърбърг! Кой е балъкът сега, а?

Ден 7: В 21 часа видях, че всички съседи излязоха на балконите си и взеха да ръкопляскат. Тия съвсем изплискаха легена. И аз излязох на терасата – хем да подишам малко чист въздух, хем и да си хвърля боклука. Няма да позволя на вируса да промени начина ми на живот.

Ден 8: Тъкмо се чудех дали е време да си сменя чорапите, които нося от началото на карантината (все пак не съм излизал навън с тях), когато на вратата се позвъни. Отворих и много се изплаших – на прага стоеше някакво същество без вежди, с чорлава коса и мустаци. Оказа се Мичето от втория етаж, която ми поиска руло тоалетна хартия назаем. С тия затворени салони за красота едва я познах. Дадох й едно руло, макар че са ми останали само 112. Дано ми стигнат.

Ден 9: Изгледах всички колажи с генерал Мутафчийски и ми е яко скучно. Реших да си поръчам пица за вкъщи и да се измайтапя с доставчика. Развих едно руло тоалетна хартия, обвих се с нея като мумия и като ми позвъни на вратата, изскочих с дивашки викове. Здравата се уплаши завалията, даже не изчака бакшиша. Останаха ми само 94 рула тоалетна хартия. Дано ми стигнат.

Ден 10: Десети ден на социална изолация… Играя на “Познай филма” с паяка от банята. Много е слаб горкият…

loading…

Коментари


Източник: webmiastoto.com

Powered by Facebook Comments