Дъждът – тих приятел на влюбената душа. Една изповед за душата

Дъждът - тих приятел на влюбената душа

Когато имате душа, не я оставяйте сама! Грижете се за нея, защото малко са вече хората, които чувстват, обичат, живеят, творят добрини и правят красоти. Дано тази кратка история Ви помогне да повярвате на своята душа и да я обичате такава, да я пазите и да не позволявате на хора с „мръсни“ ръце да се докосват до нея!

Пролет е. Всичко се пробужда, освен една единствена мъртва душа. Тя умря в онзи ден, в който ти си тръгна и остана там на прага, да те чака. Заваля дъжд и се опита да измие стъпките ти от асфалта, но напразно. Аз можех да ги разпозная дори сред пясъка в Сахара. Дъждът е тук, за да ми стане приятел, другар, защото теб те няма. Празно и пусто е. Чувам капките по прозореца. Опитвам се да чуя и сърцето си, но напразно. Сякаш е спряло, а аз още дишам. Има някаква магия! Жива ли съм или не? Не мога да разбера, а и ме е страх. Влюбена съм – в него, както винаги! Но сега… мога да обичам само дъжда, въпреки че и той ще ме изостави, когато изгрее слънцето! Тогава… аз ще си мечтая за дъждовни капки, мокри пейки, локви и тъмни облаци, ще си мечтая пак за нас! Обичам те, защото имам душа – една влюбена, закърпена и кървяща, но все пак имам душа!!! Ех, душата… какво ли бихме правили без нея? Все се чудя на някои хора как живеят без душа?! Аз лично не мога, а Вие?

Автор: Катерина Георгиева

Вижте още: СЪРЦЕТО ВИНАГИ Е ТАМ, ОТЛЯВО

Powered by Facebook Comments