Д-р Маринов: Ракът на дебелото черво няма ранни …

Интервю с д-р Александър Маринов за рака на дебелото черво. Какво представлява, кои са рисковите фактори и симптоми на това заболяване? Как се диагностицира и лекува?

Д-р Маринов: Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми. Как да познаем, че имаме проблем?

 

Д-р Александър МариновД-р Александър Маринов от Клиника по гастроентерология и хепатология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Член е на Европейското и Българското дружество по гастроентерология. Лауреат е на наградата „Млад лекар на 2018 година” и включен в инициативата „Лекарите, на които вярваме” за 2019 г.

Д-р Маринов обясни специално за читателите на РОЗАЛИ каква е ефективната профилактика на рака на дебелото черво.

 

Какво представлява ракът на дебелото черво и каква е неговата честота?

Ракът на дебелото черво или колоректалният карцином засяга ректума (крайната част на дебелото черво) или колона. Колоректалният карцином е сред водещите причини за смъртност. При жените е на второ място след рака на гърдата, а при мъжете е на трето място след рака на белия дроб и на простатата. Наблюдава се известно предимство в честотата при мъжкия пол. В България това заболяване засяга 28 на 100 000 души население. Напоследък забелязваме тенденция на покачване на честотата на колоректалния карцином, но за сметка на това намалява смъртността от него. Това вероятно се дължи по-ранното диагностицитане на заболяването, което пък е резултат на повишената информираност на хората и скрининговите програми, които все повече болници и специалисти предприемат.

 

Какви са рисковите фактори за развитието на това заболяване и има ли данни за наследственост?

Рискът човек да се разболее от рак на дебелото черво се изчислява на около 5% при фамилна обремененост и 3% при хора без фамилна обремененост. Рисковите фактори за развитието на това заболяване са, от една страна, такива, които зависят от нас самите и са предотвратими. Но има и непредотвратими, които човек не може да предвиди или да ограничи.
Предотвратимите рискови са наднормено тегло и затлъстяване, намалена физическа активност, лоши навици на хранене, което означава диета, богата на червени и преработени меса (свинско, агнешко, колбаси) и бедна на фибри (пресни плодове и зеленчуци). Обработката на месото също играе роля за повишаване на риска за развитие на рак на дебелото черво. Например при пърженето и опушването се отделят канцерогенни за организма продукти. Доказано е, че бедната на витамин D, калций и селен диета повишава риска от рак. Отделни рискови фактори са тютюнопушенето и приемът на алкохол.
Непредотвратимите рискови фактори са възраст над 50 години, полипи на дебелото черво, хронични възпалителни чревни заболявания (болест на Крон, улцерозен колит) и фамилна обремененост. В 1 на всеки 3 случая пациентите с рак на дебелото черво имат родственик с това заболяване. Рискът за развитие на това заболяване нараства до 6% при първи родственик над 45-годишна възраст и на 10% при родственик под 45 г. При двама засегнати родственици рискът скача на 17%.

Полипите на дебелото черво рисков фактор ли са за развитието на рак?

Полипите на дебелото черво са самостоятелен рисков фактор за развитието на рак. Обикновено, когато говорим за полипи имаме предвид единични такива, които имат потенциал след години да се превърнат в злокачествено новообразувание. Този процес обикновено е бавен, около 10 години, ето защо имаме отличната възможност с правилно изградена скринингова програма да предотвратим появата на рак.  Съществуват и генетични синдроми, които са свързани с образуването на множество полипи в дебелото черво (дори при някои от тях над 100), при които честотата на развитие на рак на дебелото черво доближава 90%. За щастие честотата на фамилните синдроми е ниска.

 

Какви са симптомите на заболяването?

За жалост, ракът на дебелото черво няма ранни симптоми. Често оплакванията се появяват в късен стадий, тогава когато шансът за дефинитивно лечение е доста нисък. В началото оплакванията са неспецифични – подуване на корема, неразположение, болки. Промяната в обичайните навици на изхождане особено при пациенти след 50 годишна възраст, както и кръв или слуз в изпражненията винаги трябва да изостри вниманието на пациентите и те да потърсят съвет от специалист. Често се наблюдава чувство за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на тегло, лесна умора. В лабораторните изследвания много рядко се отчитат изменения. Бихме могли да отбележим понижените стойности на хемоглобин като резултат, който винаги изисква консултация със специалист и провеждане на допълнителни изследвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните маркери не се използват рутинно за скрининг и за диагностика на заболяването, тъй като те могат да бъдат нормални въпреки наличието на напреднал онкологичен процес.

 

Как се диагностицира заболяването?

След като пациентът посети специалист гастроентеролог и обясни оплакванията си, лекарят е този, който трябва да прецени какви допълнителни изследвания са необходими. Взимат се под внимание рисковата група, тежестта на оплакванията, възрастта и внимателно се тълкуват резултатите от лабораторните и образните изследвания. Колоноскопията е златен стандарт за скрининг и диагностика на рака на дебелото черво. По време на колоноскопията с флексибилен апарат с оптика и светлинен източник се оглеждат внимателно всички отдели на дебелото черво и крайната част на тънкото черво за патологични изменения, отстраняват се визуализираните полипи и се изпращат за хистологичен анализ. Съвременната апаратура има различни режими на работа и възможности за повишаване на диагностичните способности и визуализиране на така наречените „плоски лезии”,  които при обикновена ендоскопия или при недобре почистено дебело черво биха могли да бъдат пропуснати.

 

Повечето пациенти се притесняват или страхуват да си направят колоноскопия. Вие какво бихте ги посъветвали?

Моите наблюдения са, че пациентите се страхуват от този вид метод за диагностика, защото смятат че ще изпитат болка и дискомфорт. Искам да ги убедя, че колоноскопията е напълно безопасен метод, като усложненията са доста редки. Когато тя бъде проведена с анестезия, пациентът не усеща никаква болка и дискомфорт.
Самото изследване трае около 25 минути, като добрата подготовка на дебелото черво е от съществено значение за намаляване до минимум неогледаните участъци на червото. Често тези 25 минути, който даден пациент е отделил за профилактика, биха могли да предотвратят развитието на сериозно онкологично заболяване с висока честота и смъртност.

 

Как се лекува рака на дебелото черво и кой взима решението за това?

След диагностицирането следва също толкова важен процес по стадиране на заболяването, което се извършва посредством образни методи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни помагат да разберем до каква степен се е развило заболяването, обхванало ли е лимфни възли или други органи или е ограничено само в стената на дебелото черво. Тази информация е много ценна, защото след това можем да преценим какво да бъде последващото поведение. От изключителна важност е решението за лечението на рака да се взима от експертен борд. В болницата, в която работя, всяка седмица се провежда туморен борд, в който участват лекари от различни специалности: медицински онколог, гастроентеролог, патолог, специалист по образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент по отделно, съобразено с локализацията на неговото заболяване, стадия, придружаващите заболявания и очаквания терапевтичен отговор. Подходът към всеки пациент е индивидуален според конкретното заболяване, неговите очаквания и възможностите на медицината. Не при всички пациенти е правилно да се подходи с хирургична намеса като първи метод на лечение. Част от пациентите са подходящи за химио или лъчетерапия преди операцията, при други директно се пристъпва към операция. Индивидуализираният подход при лечението е от изключително значение за постигане на оптимални резултати, максимална продължителност и добро качество на живот.

 

Как да си помогнем сами и кога да посетим лекар?

Балансът между здравословното хранене, корекцията на наднорменото тегло и правилния модел за профилактика и скрининг е от съществено значение за подобряване на прогнозата дори при вече диагностицирано заболяване. Съветвам всички пациенти да се обърнат към гастроентеролог за съвет кога е най-подходящото време за тях да започнат профилактични прегледи както и никога да не отлагат във времето посещението при лекар, дори и при на пръв поглед нетолкова притеснителни симптоми. Както видяхме, 25 минути, колкото трае средно една колоноскопия, извършена навреме, може да даде спокоен и пълноценен живот на вас и вашите близки.


Източник: www.rozali.com

Powered by Facebook Comments