Един от най-старите храмове в света се намира в България

Един от най-старите храмове в света се намира не къде да е, а в България. Това е скалното светилище на 4 километра от село Сърница, община Минерални бани, Хасковско, което бе наречено Храм на свещената змия. Според археолозите то датира от 8 хиляди години преди новата ера.

За сравнение – древната столица на инките Мачу Пикчу е от 1400 години преди новата ера. Според специалиста по праистория проф. Ани Радунчева, храмът е уникален заради много наслагвания на змийски глави и змийски елементи. По скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, открита е и пещера.

Но най-сензационното, според проф. Радунчева, са елементите по скалите, които предполагат и датировката 8 хиляди години преди Христа. Това идентифицира скалните масиви като паметник на неолитната култура в България. „Най-старият храм“ е част от голяма светилищна система в Родопите. Досега в планината са открити 250 култови комплекса, каза проф. Радунчева.

Един от най-старите храмове в света се намира в България

Според нея изсечените скали с човешки образи и змии са дело на хора с много познания по астрономия, които са били също и отлични мореплаватели

Предполага се, че обществото тогава е било организирано с племенен вожд и всичко, което се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. Тези хора са знаели какво правят, което е белег за високо развито общество, заяви проф. Ана Радунчева. Незнайно защо това общество просто изчезва след 4-тото хилядолетие, добави тя.

Според проф. Радунчева с този образ на змията нашите предци са искали да ни кажат за връзката между хората и боговете, каквато са змиите. Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го.

Един от най-старите храмове в света се намира в България

Друго: имат астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма, подобно на „Малкия принц” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето, смята проф. Радунчева.

На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа. Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда, твърди още проф. Радунчева.

Powered by Facebook Comments