Животът ти е толкова добър, колкото хората, присъстващи в него

Поглеждайки назад към нашия живот и постижения, винаги ще виждаме хората, които са били в него. Ще си спомним тези, които ни накараха да се смеем, когато светът стана твърде абсурден. Ще си спомним и онези, които ни подкрепиха, когато всичко се разпадаше…

Обичаме да се държим така, сякаш хората около нас нямат смисъл. Всъщност цялото ни общество е изградено на този принцип. Казваме си един на друг да се съсредоточим върху кариерното развитие и едва тогава мислим за отношенията.

Оставате си у дома през почивните дни, за да спестите време и пари. Опитвате се да сте спокойни и откъснати, защото проявата на слабост може да даде възможност на другите да ни използват.

Намалихме ролята на взаимодействието между хората до нещо второстепенно. Преместваме се в друг град и си казваме: „И така, сега трябва да намерим нови приятели.“ Започваме нова работа с мисълта: „Сближаването с колегите ще бъде полезен за моята кариера“.

Казваме си, че комуникацията не играе никаква роля. Ние вярваме, че животът ни принадлежи само на нас. Но забелязах една определена тенденция, пряко свързана с това защо мнозина отхвърлят самата концепция на обществото.

Въпреки постоянните ни молби за независимост и непоколебими декларации за собствената си сила, ние сме отчаяно самотни хора.

Проведете с всеки 20-годишен млад мъж искрен разговор и той ще ви признае, че му липсва любов, внимание, компания и интимност. За какво копнее той? За комуникация. Той търси любов и чувство за принадлежност, които ни правят истински хора, сякаш не искаме да го признаем. Защото като цяло животът ни е толкова добър, колкото хората, присъстващи в него.

Колкото и да сме успешни и колко печелим, животът ни е безсмислен, ако го прекараме сами.

Трябва да празнуваме победите си с някого. Имаме нужда от приятели, с които можем да се срещнем и да обсъдим най-големите си провали. Имаме нужда от хора, с които можем да запълним живота си със смях, въпреки каквито и да било житейски трудности. Нуждаем се от тези, които изпълват моментите на триумфа с ентусиазъм, любов и подкрепа. Нуждаем се от тези, които ще ни разберат напълно. Нуждаем се от усещане, че някой също има нужда от нас.

Истината за нашия живот е, че не трябва да бъдем сами. Още от първия ден на тази планета хората са заедно, подкрепяйки се, развивайки се, учейки се и допълвайки се взаимно. Обществото е нещо повече от сбора от неговите съставни части. Ние сме по-силни като група, отколкото ако действаме сами.

В крайна сметка животът ни може да бъде богат и впечатляващ, дори ако го живеем сами. Но качеството му винаги ще се измерва от хората, присъстващи в него, независимо дали го признаваме или не.


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments