Законите на кармичното пречистване

Eдно от най-великите напътствия за запазването на енергийната и кармична чистота е дадено в „Златните стихове“ на Питагор, които са съставени в три части – „Приготовление“, „Пречистване“ и „Съвършенство“. С медитация върху тези думи е започвал и завършвал деня на питагорееца.

В „Златните стихове“ Питагор не говори за избора между доброто и злото, а за избора на мисленето, защото начинът на мислене определя състоянието на душата. Човек допуска мисленето му да бъде пропито от илюзии и заблуди, да се вкопчва в отделни мисли, становища, концепции, които сам си е измислил за живота и за ближния, да живее според тях и въобще да живее в своя измислен свят. Как очаква тогава неговата душа да бъде в порядък, а тялото здраво? Това няма как да се случи, докато не пречисти мисленето си.

Но нека първо да дадем яснота върху думата „карма“. Карма означава действие, нито повече, нито по-малко. Действието се отнася не само към физическия план, а и към мислите, чувствата и словата. Какво правим с физическото си тяло? Причиняваме ли физическо страдание на някого? Как се проявяваме в околното пространство? Дали го замърсяваме и оскверняваме, или го подреждаме и преобразяваме?

Рядко се замисляме, че критикувайки ближния постоянно и изричайки едно след друго съждения за моралния облик на околните, създаваме гнилостни състояния и те създават патогенност, която нараства плавно, месец след месец, година след година. Обикновено това се формира в тийнейджърските години. По този начин се държат хора, които са били наранявани от родители, или които са надарени с малко повече интелект от другите и живеят с вирнат нос и получават наслада, разсъждавайки за това колко са глупави околните хора, или изпитват наслада от чувството за превъзходство. Тези нагласи формират патогенна среда в душата ни. Това е начин на мислене, който формира отрицателни кармични натрупвания.

ТРИ НИВА НА ЧИСТОТА

Физическа чистота. Тя се постига чрез елиминиране на отрови от храненето, външна редовна хигиена, поддържане на ред и чистота в околното пространство. Има и хора, вманиачени в чистотата на физически план и това е начин да избегнат чувството за вътрешна нечистота. Товае другият вид патогенност, това е вид самоизмама. „Моето пространство е лъснато, подът ми е мраморен, винаги изтрит с препарат, всичко блести и свети, прозорците са измити. Вътре е почти клиника, космическа лаборатория“. Обаче душата на човека е душа на чудовище.“ Случва се отвън да е чисто, а вътре – мръсно, но никога мръсно отвън и чисто вътре. С една и съща буква в Кабала, буквата Бейт ב, се изписва думата душа, дом и храм. Бейт ב е втората буква в мистичната еврейска азбука, а първата е Алеф א и тя олицетворява духа, висшите аспекти на съзнанието, волята, властта, магическата природа на личността, триединството на човека. Бейт ב представлява две колони на храм, които са успоредни. Едната сочи небето, другата незабележимо – земята. Между тях има едно пространство, като завеса, която е леко дръпната около едната от колоните така, сякаш някой да се промуши. Кой е този, който може да се промуши? Този, който влиза в душата, или това, което излиза от душата? Иешуа Машиах е казал за това:

„Не това устата оксвернява, което в устата влиза, а това ги осквернява, което от устата излиза.“

Нещата, които несъмнено оскверняват физическия план на човека, са следните. Тежките животински храни, защото животинските вибрации, страданието на убитите животни, не са празен звук. Да не говорим за наркотици, алкохол, тютюн, мръсния въздух, който дишаме често и т.н. Какво трябва да се направи, за да се пречисти физическият план? Не е нужно да създаваме стерилна среда, а и не е възможно, освен ако не се затворим между четири стени. Необходимо е да разпознаваме замърсителите. Периодически да си създаваме чисто пространство, да не допускаме това, което ни осквернява и ни прави по-тежки, засилва животинската ни природа и опиянява разума. Категоричен грях е преяждането във всички форми и това ще го кажат всичките посветени, като започнем от египтяните и завършим с посветените на нашето време.

Много е важно също така да избягваме фанатизма, защото този, който все се опитва да не се оскверни с нещо, обикновено завършва зле. Това също искам да го подчертая. Така е и в емоционалния живот. Обикновено най-чисти са тези хора, които не са вманиачени на тема святост, що се касае до вътрешния живот. Всякакъв вид вманиаченост е патология за душата.

Когато се изкачваме нагоре, следващото стъпало е енергийната чистота на човека. Тя, разбира се, няма нищо общо с това дали сте си платили сметките в енергото. Това е друг вид енергийна чистота, която обаче в България се постига трудно, именно защото човек все има сметки.

Но има и други „сметки“, които няма как да ги оставим да висят след нас и да се чувстваме здрави хора. Не може да имаме модел на оскърбително отношение към ближния и да очакваме да бъдем здрави след 20-30 години такъв живот. Има някои впечатляващи личности, които на почтена възраст успяват да изглеждат кукуряк. Това може да излъже хората, които нямат очи на целител и не познават човешката душа. Обикновено хората, които създават илюзията, че всичко им е добре, нищо че са цинични, брутални, потребители, като цяло забравили за човешкото си лице, правещи добро лице при много лоша игра, преживяват много трагични и мъчителни последни дни. И имат много тежко пребиваване след физическата смърт. Това е дълга дълга самота и тежко прераждане.

Енергийната чистота се поддържа с хигиена на душата. Затова е нужна бдителност върху импулсивните състояния. Вие знаете, много хора казват: „Аз съм сприхав, гневен съм, крещя, защото такъв ми е темпераментът.“ Но той с нищо не е виновен. Аз познавам много темпераментни и огнени хора, които обаче чудесно са се научили да контролират нездравата си импулсивност. Предполагам никой от вас не харесва хората, които започват да крещят изведнъж. Вярно е, че всеки човек може да бъде доведен до ръба на своето търпение с дълго и целенасочено неадекватно поведение от страна на ближния. Но адекватният човек се различава от неадекватния по това, че ако адекватният човек се държи нехармонично, генерира замърсявания в аурата си, бързо ги разпознава, бързо ги изчиства и се вдига над тях. Неадектавният човек не вижда себе си. Той е доволен от себе си, каквото и да прави.

Затова трябва да разпознаваме енергийните замърсители. Те идват не само от вътрешния ни свят. Както има вътрешна нечистота, така има и външна. Ние трябва да разпознаваме тежките и травматични енергии и състояния, с които влизаме в контакт. Добре е например да избягваме блъсканиците в обществения транспорт. Но не това осквернява и замърсява човека на първо ниво. Най-достъпен на външни замърсявания прави човека неговата позицията към околните, когато той влиза в спорове и започва да доказва колко е прав. Когато нехармоничното поведение на околните го засяга дотолкова, че той тръгва на боен поход срещу половината човечество. А за да не е сам в похода си, той си търси съратници и съзаклятници и настоява другите да го подкрепят, да го защитят и да застанат на негова страна. Това в ученията се нарича въвлеченост. Ние лесно се въвличаме сами в нездравите позиции на хората. Нещо повече, ние въвличаме и другите. Това е един от основните източници на енергийно замърсяване.

Ние не може да извървим жизнения си път така, че на всички да угодим, на всички да се харесаме, към всички да бъдем добри и към всички да проявим разбиране. Това съвсем не са християнски и духовни качества. Това означава лабилност, податливост, деформираща се позиция. И тези моменти трябва да ги разпознаваме. Човек не трябва да се страхува от позицията си. Важното е той да си задава въпрос доколко позицията и съжденията му са подкрепени от обективни основания. Човекът е субективно мислещо същество и само мъдрите хора се вдигат към способността да мислят обективно, да виждат нещата отгоре, да виждат душата на човека обемно, а не само в тази плоскост, която ни е подразнила, или която ни харесва. Ласкаят ни, това е плоскост, която ни харесва. Ближният е добър, чудесен, прекрасен. Нищо, че вчера той е извършил еди какво си. Важното е, че той ни е направил комплимент. Ближният ни казва в очите, че ние се държим грубо и меко казано сме необективни в съжденията си. Значи той за нас е враг, нищо, че може би е съвсем прав по същина.

ПРАВИЛА И ЗАКОНИ ЗА КАРМИЧНО ПРЕЧИСТВАНЕ

Спазвани и прилагани на практика правилата и законите за кармично пречистване водят до изключително бърза трансформация на енергията и до освобождаване на съзнанието от обременения.

ПРАВИЛО ПЪРВО. Разпознаваме божествената природа на ближния. Учим се да префокусираме вниманието от плоскостно към обемно възприемане на хората. Плоскостното възприятие е дуално – на ниво приятно и неприятно. Обемното е способност да виждаш човека заедно с неговите мечти, копнежи, добродетели, страдания, независимо дали дадени негови действия те смущават или не. Има позитивен псевдо-психологически тезис, че другият е само огледало. Това е полуистина, а най-опасни са истините, които са полуистини. Ако другият е само огледало, тогава вероятно на Господ не би му потрябвала цялата палитра от разнообразие на вътрешния живот на човека. Слава на Всевишния, другият освен че може да бъде огледало на нашите собствени мечти и висши стремежи, както и на нашите страдания, конфликти и противоречия, така притежава свой самодостатъчен, различен от нашия живот и различни черти и краски. Затова в никакъв случай не бива да възприемаме, че всичко, което ни се случва, другите само го отразяват, че във всяка една среща трябва да търсим уроци. Това е един тесногръд поглед върху живота, който е, аз бих казал така, претенция за окултност и много обеднява човека по същина. Правилното напътствие за това какво да търсите в ближния е: търсете есенциалните и първоначални качества. Защо с такава сигурност ви казвам този принцип? Практиката ми на целител ме научи, че най-обременените и общо взето неприятните на пръв поглед хора, могат да демонстрират изключителна човечност, доброта, щедрост и дълбочина, ако умееш да им свалиш обвивките. А ние си взаимодействаме предимно на ниво кармични обвивки и си ги предаваме. „Ето ти моята любима обвивка. Сега тя може да стане твоя, заповядай!“ И смятаме, че сме сторили нещо вдъхновяващо за ближния, дали сме му нещо наше. Сега той ще има илюзията като нашата. Прекрасно! И ние ще бъдем по-добри приятели.

ПРАВИЛО ВТОРО. Страданието е един от най-великите учители и това наистина е така. Не само нашето, но и страданието на ближния. В страданието човешките души разгръщат своята дълбочина, своята мъдрост, своя опит много по-обемно от удоволствието или насладата, защото малцина между нас са тези, както казва Питагор, които са способни да изпитват високо щастие и висока радост – това състояние на ликуване и просветлено съзнание, което може да бъде учител. Повечето хора в добрите си и благополучни състояния се намират в едно комфортно, илюзорно позитивно, задоволено състояние. Това не е лошо, но не е и много добре. Аз не казвам, че страданието е много добре. То несъмнено донякъде е много лошо. Но ако се опитаме да го игнорираме и да минем жизнения си път без да се изцапаме, без да се обременим, без някой да ни натовари с нещо, ние непременно ще се превърнем в едно вместилище на тежки отпадъчни елементи, защото именно тази позиция ни прави особено неасимилиращи болката, с която се срещаме.

Докато състраданието разпалва този вътрешен мистичен огън в човешкото сърце, който позволява тежките елементи да изгорят и да не се застояват в нас. Това е важна и дълбока истина. Всеки човек, който е работил с болката, със страданието, знае. Психолозите, целителите и лекарите ще ме разберат.

ПРАВИЛО ТРЕТО. Всеки ден завършваме с кратък анализ на изминалия ден. Директното напътствие на Питагор е следното: „…докато трикратно не си спомниш дневните свои деяния.“ Тук е скрита една тайна. Трикратното спомняне означава, че ние трябва да си спомним не само деянията, които е извършило физическото тяло, но трябва да подложим на интроспекция мислите и чувствата си.

И оттук идва следващото, ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО. След анализа на изминалия ден и по време на анализа на изминалия ден, разкриваме съкровищата на деня. Извличаме ги от кутийката. Има кутия на Пандора, където живеят чудовища, но има и съкровищница на паметта. Животът ни има съкровищницата на изживените дни – от детството до настоящия момент. Денят ни има своя съкровищница, защото денят е подобен на един живот. Пробуждането е подобно на раждането, заспиването е подобно на умирането и целият ден носи подобието на цял един живот. Така както целият живот има съкровищница, така и денят има своя съкровищница. Отваряме, извличаме духовния мистичен целителен просветлителен опит. Разпознаваме го, култивираме го, концентрираме се, благодарим за него.

ПРАВИЛО ПЕТО. Практикуваме свещена благодарност към живота и ближните. За това нещо има цяла отделна духовна практика, която в Единното учение се нарича „Медитация на петте благодарности“. Вместо да я изреждам сега, аз ще я обобщя за по-лесно. Работейки със съкровищницата на деня, в глъбините на сърцето, мислено прекланяме коляно пред ситуациите, в които е кристализирано божественото благо. Получили ли сме помощ, любов, приятелска ръка, светлина и вдъхновение, получили ли сме възможност, благодарим. Както пише Пигатор „защото законът неизбежен тясно свързва възможността с необходимостта“, или както е в превода на български:„защото където има необходимост, там има и възможност.“ Когато получаваме възможности, ние благодарим. Дългът на човека е да благодари и да обича. Не преминавайте покрай ситуациите, в които е кристализирана енергията на благото. Не преминавайте като консуматори, безразлични. В никакъв случай не преминавайте като тези безумци, каквито са повечето в живота, които постоянно смятат, че да, това е много добре, но все пак може по-добре, не е достатъчно, искам още и ако може, два пъти.

И така, практикуваме свещена благодарност. Това означава, че трябва да разпознаваме моментите на получаване на блага в самия момент. Ако те са ни се изплъзнали, за това нещо служи вечерната ни практика и съкровищницата на паметта. Много често, когато ние практикуваме съкровищницата на паметта, установяваме, че повечето от възможностите, благата и даровете на изминалия ден, са били изпуснати от нас. Или защото сме преминали покрай тях с лъжицата, или сме сметнали, че те не са достатъчно много, изяли сме ги набързо и сме казали: “Какво пък толкова? Аз исках повече.“ Или сме били твърде обзети от своята горчивина и страдание за други неща. И така минава човешкият живот. И така най-добрите хора, за съжаление, цял живот прекарват с празни ръце.

За да не бъде животът ни скръбна поезия, а да бъде величествена ода или епос, за това се практикуват тези колкото прости, толкова и не лесни, но не невъзможни за изпълнение правила.

Powered by Facebook Comments