За да не съжаляваш след време, мисли навреме


Хората сме склонни да съжаляваме за миналото, да се измъчваме за пропуснатите възможности, да се питаме какво ли щеше да се случи, ако бяхме избрали друг живот.

Тези съжаления в един момент могат сериозно да навредят на живота ни.
Винаги ще има за какво да съжаляваме, защото смятаме, че сме изпуснали най-хубавото. Тъй като това така или иначе няма как да разберем, е най-лесно да се самосъжаляваме.

Но нека разгледаме съжаленията за миналото като добри и като лоши. Лоши са, защото ни носят негативни емоции и ни пречат да сме щастливи. Разстройваме се и се чувстваме разочаровани. В съжаленията има и нещо добро и то е че са вид опит, грешки, от които трябва да извлечем поука.

Колкото и ползи да има от съжаленията обаче, трябва да се стремим да мислим, когато трябва, а не когато вече е все едно какво ще направим.

Често с липсата си на действия, ние сами избираме грешния път. Не мислим, когато обстоятелствата ни го налагат. Затваряме си очите пред фактите и после се сърдим на съдбата.

Избираме грешния човек, въпреки че той не е криел истинската си същност от нас, просто ние сме оставили любовта да ни заслепи. Избираме грешната работа, макар да сме наясно, че тя ще ни донесе много стрес и напрежение.

Грешни решения винаги ще има и това е една от истините за живота. Но за важните неща се налага наистина добре да се постараем в мисленето, защото после ще е късно.

Да бъдем мъдри, когато сме влюбени, не е лесна задача. Да преценим рисковете, когато много искаме нещо, често ни е непосилно. Да излезем от зоната си на комфорт, когато обичаме да ни е удобно, е последното нещо, което искаме. Но колкото и да ни е трудно, само от нас зависи как ще подредим живота си.


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments