Иманяри окрали античния град Рациария

В античния римски град се поправяли корабите, ударени при преминаването през пролома Железни врата.

Археолозите проучват резиденции, улици и водопроводи, село Арчар мечтае за културно-исторически туризъм.

Повече от половин век античният град Рациария, който се намира до видинското село Арчар, продължава да вълнува археолозите. И от толкова време той е главният археологически обект на Северозапада.

От 60-те години на миналия век в него се правят разкопки всяко лято, припомня Стандарт. Изследван е от български и италиански археолози, за които работата в Рациария е била въпрос на професионален късмет и чиста човешка емоция. Но след 1992 година проучванията са преустановени поради липса на средства.

Тогава ценната за науката Рациария се превръща в царство на иманярите. Те безразборно ровят всяка педя земя, търсейки златни съкровища. Половината село Арчар, в което има голяма ромска общност, се прехранва от случайни находки. Достатъчно е било да се открие монета от римско време, чиято стойност откривателят и не подозира.

Но вечер я предава на точни хора, които изкупуват всички ценности. С парите може да изхрани челядта си един ден. И утре пак… Но това са дребните копачи – има и по-едри, между тях и хора на властта – полицаи, служители. Те наемат трактори и багери, които преобръщат земните пластове.

Днес учените казват, че земята на Рациария е „прегледана“ по няколко пъти на 2 м дълбочина.През последните години държавата обаче се сети отново за Рациария. В селото е открит полицейски участък.

Общината в Димово, на чиято територия е Рациария, отдели малко средства за охрана на античния град. Полицаи започнаха да бдят с постове в града и да гонят иманярите. За пръв път има и задържани, и осъдени, и попаднали в затвора след няколко залавяния на местопрестъплението. Десетки иманяри са преминали през ареста на видинската полиция.

Но унищожението на града не е прекъснато. Там, където копаят археолозите, през следващите дни по-дълбоко дълбаят иманярите. И въпреки това, с надежда, че разкритията ще бъдат запазени, от 2014 година на обекта пристигат археолози, които продължават разкопките. Те са подкрепени финансово от Министерството на културата.

Техен ръководител е доц. д-р Здравко Димитров от Националния институт с музей по археология при БАН. През този септември той и екипа му отново бяха на обекта. Според него, иманярите са отнесли златни и сребърни находки, но са останали основите на улици, резиденции, бани, водопроводи.

През тези 5 години са разкрити основите на сградата на провинциалния управител, на късноантична баня, нива на улици с плочи. В момента се разкриват основите на друга сграда около тази резиденция. Предполага се, че археолозите са попаднали на аристократическия квартал на античния град. Работи се и околоновооткрития храм на богинята Диана.

Строителните останки трябва да бъдат приспособени за посещения. Така през следващите години любителите на историята и туристите ще могат да се запознаят на място с едно автентично римско строителство и архитектура, което предизвиква интерес и възхищение и до днес.Според учените, римляните се настанили в земите между Дунав и Балкана през 29–28 година преди новата ера. В 15-тата година от новата ера била създадена римската провинция Мизия.

През 86 година тя е разделена на Горна и Долна Мизия. Днешните видински земи попаднали в Горна Мизия. Като главен град се оформил Рациария, чийто развалини днес се намират до село Арчар. Предполага се, че градът е бил седалище на провинциалния управител, поради което бързо се е разраснал.

По време на известните дакийски войни в него били съсредоточени големи войскови части. Тъй като градът е на Дунава, то в него била съсредоточена голяма част от дунавската римска флотилия. Самото име Рациария означава вид кораб. В него имало и работилници за поправка на салове и кораби, които се разрушавали при преминаването през пролома Железни врата.Рациария се разраснал не само заради стратегическото си положение на Дунав, но и заради богатата си земеделска околност. След победата си срещу даките император Траян издига в колонии два мизийски града – Рациария и Ескус.

Така жителите на Рациария добили правата на римски граждани. Следва бурен занаятчийски и търговски разцвет, за което свидетелстват откритите културно-исторически ценности. След 272 година Рациария е провъзгласена застолица на новоучредената провиниця Крайбрежна ДакияПо това време градът се превръща и в център на изкуството. Има данни, че през втория век в града са съществували ателиета за архитектурна украса, надгробна пластика и златарски произведения.

Такива артефакти са открити, а и продължават да се откриват. Много важен за историята е един надпис с текст „Анастасиевата Рациария вечно да процъфтява”. Предполага се, че е от петия век, когато след големи хунски нападения император Анастасий дава подкрепа за възстановяването на града.

Той просъществувал до 586 година, когато е превзет и разрушен от аварите.Подновените проучванията трябва да продължат. Нагласа за това има и екипът на доц. Здравко Димитров и Регионалният исторически музей. Те може би ще сбъднат пророчеството на първия археолог в Рациария проф. Велизар Велков, че бъдещето на село Арчар се крие в неговото минало. Местните хора вярват в това. И мечтаят един ден да развиват културно-исторически туризъм

.Откриват с тв филмстатуята на ХеракълДълги години местните жители са намирали сами много ценни пластики и части от архитектурни украси.

През 1955 година е открита уникалната статуя на Херакъл, известна като Херакъл от Рациария. Намерена е в турската махала на селото и е предадена в историческия музей във Видин, където се съхранява и до днес.

Изработена е от доброкачествен мрамор. На нея Херакъл, един от любимите герои на древността, е представен по време на почивка, седнал върху скала с приведено тяло и боздуган. Някои части от тялото са недостатъчно обработени, но лицето му е одухотворено, с благородно излъчване.

Очите са дълбоки, а къдриците оформят живописна рамка на лицето. Скулптурата не е голяма, но говори за свръхчовешката сила на героя. От тази пластика в света има само още един екземпляр, който се намира в парижката национална библиотека. Става ясно, че е много ценна и преди години тя изчезва от музея. След като на телевизионен филм бе забелязана в кабинета на немски безнесмен, бе върната отново в музея. Сега се съхранява по специален режим.

Откритието на Херакъл отприщва големите разкопки в античния град. През 1957 година в местността „Парлозите” на територията на града започва засаждане на лозя и при разораването на земята на повръхността буквално излизат антични ценности. Тогава покойният вече археолог Велизар Велков получава задачата да направи сондажни поручвания на мястото. Веднага става ясно, че засаждането на лозя е грешка.

За кратко време в една малка част от некропола на града били открити тухли с печати, разнообразен керамичен материал. През следващите 4-5 години също се правят сондажни проучвания за очертаване на границата на западната крепостна стена. С разкопките от 1958 година започва първият етап от археологическите проучвания. Открити са основите на някои сгради, части от защитната стена над река Арчарица, много метри от два водопровода в предградското пространство на Рациария.

След това на обекта идват и италиански археолози. Те разкриват останките на крайградска вила с многоцветна подова мозайка от първата половина на третия век. Открита е и западната порта на крепостта.Дървена кутия пренасябижута през вековетеГолямо откритие археолозите правят през 1986 година.

Тогава е намерено невероятно красиво фамилно златно съкровище в жилищна сграда от късната античност. То има 13 златни накита и сребърни лъжици, които вероятно са принадлежали на собственика на сградата, разрушена от хуните при техните нашествия.Италианските учени определят колекцията като уникална, защото е открита в жилище, а не в некропол. Подобни случаи световната археология познава само от италианските градове Помпей и Херкулан.

Съкровището се състои от двеогърлици, четири пръстена, две обици, масивна гривна, игла, една фрагментирана и три обикновени сребърни лъжици. Бижутата саизработени от 23 карата злато с общо тегло 176,13 гр.

Съхранявани са в дървена кутия, от която са запазени няколко фрагмента.


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments