Искат български език в училища в Източна Албания

Българският език да се изучава в училищата в Голо Бърдо, Гора и Преспа. За това настояват нашите сънародници в днешна Албания. Според тях инициативата би помогнала изключително много на младите хора да се интегрират в българската образователна сфера.

Преди няколко седмици в Тирана се състоя поредната среща на българските журналисти зад граница, на която един от основните акценти бе именно животът и нуждите на нашето национално малцинство в страната. Ахмет Бала е председател на дружество „Българите в Албания“, което развива дейност на територията на цялата страна – Тирана, Дуръс, Вльора, Саранда, Берат, Люшня, Кавая, Кукъс.

Основната цел на организацията е да идентифицира българите, които са напуснали родните си места. „В момента издирвам българи, знаещи български език и ми е много трудно да намеря, защото много от младите завършват и не искат да останат тук“, споделя Ахмет Бала.

„Младите хора напускат историко-географските области, населени с българи, за да търсят препитание в големите населени места и това много затруднява самоопределянето им като етническа група и точното констатиране на техния брой. Оттук следват и трудностите, свързани с организирането на български училища, или курсове за изучаване на български език, които трябва да бъдат ситуирани именно в районите с най-компактно българско население. Започнаха емисии на български език по албанската телевизия. Това е прекрасно, но не е достатъчно“, казва Ахмет Бала и допълва: „Няма достатъчно училища. Има едно в Тирана и едно в Корча с малък брой ученици. Имаме нужда от повече учебници и книги, за да се усети българският дух. И за това трябва да работят повече както българските дружества, така и българската държава“.

За нуждата от учебници и от обучение на български език в училище говориха пред Радио България и Йелиса Ходжа и Денада Соколи, ученички от Шищавец – най-голямото горанско село в Албания. Те споделиха, че искат да продължат образованието си в България, но българският, който са учили в семейството, е по-различен от книжовния език и изпитват затруднения. Затова пък владеят отлично българските хора, които също са част от българската традиция, предавана на поколенията в района на Гора.

Бануш Кочи е директор на Средното общообразователно училище „Елез Кочи“ в Големо Острени /Острени и Мад/, община Булчиза, в историко-географската област Голо Бърдо. Според различни официални документи и статистики от края на XIX и началото на XX век в селото е преобладавало бългаското население.

След Балканската война то влиза в границите на Албания. Днес почти всички деца от района са с български произход, това са 15 села, където се говори български език – казва Бануш Кочи. – Големо Острени е най-голямото село с 300 домакинства, около него има и други села, където има общо 320 ученика. Те не учат български в училище, няма и неделно българско училище.

Децата говорят домашен български, който са учили в семейството. Всичките ни празници са традиционни, характерни за нашия район. Народните хора децата ги учат главно имитирайки своите родители. „Поддържаме връзка с българския посланик в Албания, който ни подкрепя. Посетиха училището ни. Обещаха, че ще помогнат за кабинет по информатика, с различни учебни пособия. Помагали са ни и с чанти и тетрадки за децата. Посолството ни предлага много стипендии за София и други градове в България. За нас това е едно голямо преимущество, защото тук икономиката е слабо развита и това е една отлична възможност да образоваме децата си“.

Според Бануш Кочи изучаването на български език е много важно, за да могат учениците да продължат образованието си в България. Хаджи Пируши, основател на дружество „Просперитет Голо Бърдо“ и директор на българското неделно училище в Тирана, също смята, че трябва да се постави акцент върху обучението по български език.

Намира за удачно изучаването му да бъде под формата на курсове, но не само в големите центрове на Албания, а и в селата където има българи. По думите му до момента поне 600-700 деца са завършили образованието си в България със стипендии. Броят им може да бъде увеличен именно чрез изучаване на български език от нашето малцинство в Албания. Досега най-големият ни проблем беше да бъдем признати, защото в Албания не се говореше, че има българи. Прекрасно е, че нашият 20-годишен труд най-накрая се увенча с успех. Сега на дневен ред идва образованието“, категоричен е Хаджи Пируши.

Източник: бюлетин „Българите на Балканите и по света„, 2019, бр. 12.Николай Иванов

Powered by Facebook Comments