Историята за слепия просяк или защо трябва да ценим това, което имаме

Едно сляпо момче, седяло на стълбите на една сграда с шапка на коленете си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете.” Имало само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я, и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава да може да види новите думи.

 Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и давали пари на сляпото момче. Следобед мъжът, който обърнал табелката дошъл да види как вървят нещата. Момчето го познало по стъпките и го попитало: „Вие ли ми обърнахте табелката, тази сутрин? Какво написахте?” Мъжът казал: „Написах само истината. Това, което ти беше написал, но по различен начин.” Това, което той бил написал било: „Днес е хубав ден и аз не мога да го видя”


Мислите ли, че първият и вторият надпис казват едно и също нещо? 
Разбира се и двата надписа казват на хората, че момчето е сляпо. Но първият надпис просто казвал, че момчето е сляпо. Вторият надпис казвал на хората, че са щастливи, че не са слепи. И никак не бива да бъдем изненадани, че вторият бил по-ефективен?


Поука от историята: Бъди благодарен за това, което имаш. Бъди креативен. Мисли различно и позитивно. Подканвай хората да бъдат добри и мъдри. Живей си живота и обичай, без да съжаляваш. Когато животът ти дава 100 причини да плачеш, покажи му, че имаш 1000 причини да се усмихнеш. Погледни миналото си, без съжаление. Бъди уверен в настоящия момент. Подготви се за бъдещето без страх. Вярвай и се освободи от страховете си. 
Най-хубавото нещо е да видиш човек, който се усмихва. И дори още по-хубаво е да знаеш, че ти си причината за това!

Вижте още: ХОРХЕ БУКАЙ: ТАЙНАТА НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ

Powered by Facebook Comments