Как да бъдем щастливи: съветите на бивш монах

Автомобил, къща, кон? Материалното никога няма да ни направи щастливи, казва бившият монах Джей Шети. Неговият съвет: мислете като монасите. В интервю за Дойче Веле той говори за пътя към смисъла и радостта от живота

Лос Анджелис, 11 преди обяд. Нашето онлайн-интервю с Джей Шети започва. Всъщност, той е буден от пет сутринта – както всеки ден. И вече два часа е медитирал. Не, това не го препоръчва на всички. Но казва, че за всеки един от нас е важно да интегрира в делника си време за уединение: минути, в които да намалим темпото, да се успокоим, да се фокусираме само върху една тема.

Джей Шети напуска Лондон на 19 години. Заминава за Индия и става монах в един ашрам. Решил се на тази крачка, защото внезапно усетил, че копнее не за богатство и успехи, а за нещо съвсем друго – за вътрешна хармония и за ценности, далеч отвъд задоволяването на всекидневните потребности.

От монах до мега звезда

В продължение на три години Шети живее близо до Мумбай, обикаля Индия и се включва в осъществяването на различни социални проекти. След това се връща в Лондон и започва да снима кратки видеа, които публикува в различни канали. В тях той използва мъдростта на индийските монаси, за да отговори на различни парливи съвременни въпроси – за любовта, за професията, дори за смисъла на живота. Малко по-късно стартира и свой подкаст – „On Purpose“ („Нарочно“), който жъне огромен успех. Днес го следват близо 38 милиона души, а той ги нарича „моето онлайн-семейство“. Неговите видеа се гледат от милиарди хора по цял свят. Така на „пазара“ на духовното, където все повече хора търсят себе си, смисъл, упование и ценности, Джей Шети става мега звезда. Нищо чудно, че сега написа и книга: 400 страници под заглавие „Принципът: да мислиш като монах„.

„Това ми дава възможност да навляза в дълбочина“, казва той в интервю за ДВ. „Мога да кажа много повече, отколкото в кратките видеа. А мога и да достигна до различна публика.“ В книгата си Шети разказва за своите собствени чувства и преживявания като млад монах. Той обаче цитира и научни изследвания, които потвърждават неговите размишления. Според тези изследвания, наблюденията на мозъчната дейност на монасите показвали, че те са най-щастливите хора, които изпитват най-голяма емпатия към околните. Шети смята, че всеки може да се доближи до това състояние – трябва просто да търси мигове и места на покой и медитация.

Разбира се, това не е всичко. Трябва да се освободим от всичко негативно, казва Шети, и да се обграждаме с хора, които ни тласкат напред и нагоре. Нужно е освен това да разберем кои сме в действителност, какво всъщност искаме, какво ни е важно. Ще постигнем смислен и хармоничен живот едва тогава, когато успеем да впрегнем заедно своите страсти, своите силни страни и своето съпричастие към другите. А най-важното, според Шети: „И нека всеки ден си задаваме въпроса как можем да ощастливим друг човек“.

Но да мислиш като монах е едно, а да живееш като монах – съвсем друго. Нима всички трябва да живеем като монаси? Джей Шети се смее на този въпрос: „Не, разбира се. Аз самият вече не живея като монах. Женен съм, имам собствен дом и своя фирма. Никога не казвам на хората, че не бива да бъдат богати, че не бива да притежават собственост. Ние просто трябва да оставим материалните си копнежи на заден план. Да се освободим от мисълта: това искам да го имам, това трябва да е само мое. Важно е да работим за духовното си развитие. Материалното богатство не те прави щастлив, но може да ти помогне да бъдеш полезен на другите. Така в крайна сметка не само ние самите ще се чувстваме по-добре – по-добре ще се чувстват и други хора.“

Удовлетворението е по-важно от щастието

Добре, но какво да правят онези хора, които нямат възможност да живеят по този начин? Хора, които са заобиколени от войни или природни катастрофи, хора, които живеят в условията на пандемия? Шети отговаря съвсем простичко: „Нека тогава онези, които са в привилегировано положение и нямат кой знае какви грижи, да поемат отговорност и да помагат на хората в лошо положение.“ Но тук бившият монах уточнява и нещо много важно: „Дори да си в нужда, това не означава, че си недееспособен. Има хора, които – макар и в тежко положение – демонстрират необичайна сила и съумяват да помагат на другите.“

„Ще съм изпълнил дълга си едва тогава, когато целият свят е здрав и щастлив“, пише Шети в книгата си. В интервюто за ДВ той посочва: „За мен всъщност е важно хората да изпитват не толкова щастие, колкото удовлетворение и да виждат смисъл в това, което правят.“

Мнозина ще кажат: това, което пише и говори Джей Шети, аз вече съм го чувал и чел. И сигурно е така, защото мъдростите на бившия монах са с хилядолетни корени. В неговата книга те са обобщени по един приятен за четене начин. И ни окуражават да се вгледаме с критично око в собствената си ценностна система и да задаваме нови и нови въпроси.


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments