Как да се подготвим за Катерининден?

Утре, 24 ноември, църквата почита Великомъченица Екатерина.

Света Екатерина е родена в Александрия през 3 век.

По онова време Александрия била изключителен културен и духовен център на древния свят.

Там се намирала и най-голямата в света библиотека, известна като  Александрийската. За съжаление страшен пожар унищожил голяма част от книгите в нея.

Преди години, през 2002 г.,  беше възстановена, но никой не може да каже дали днешната Александрийска библиотека е такава съкровищница с книги, каквато е била в древността.

Света Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия при царуването на император Максимиян, злият гонител на християните.

Бащата на Света Екатерина бил езичник, но нейната майка станала нелегално християнка.

Именно майката въвела младата Екатерина в Христовата вяра. Тя изпращала своята дъщеря при един отшелник, който отворил очите на младата и образована дъщеря за духовността.

До императора достига вестта, че дъщерята на предания му служител и управител на Александрия е християнка.

Императорът изпратил пратеници при младата и начетена Екатерина, за да я убедят да остави християнството и да се поклони на идолите.

Света Екатерина била дълбоко убедена, че тя е правата и искала да накара императора да престане да преследва християните. Същевременно тя успяла да превърне в християни съпругата на императора и неговите съветници.

Императорът бил бесен от поученията на младата Света Екатерина и заповядал да я затворят в тъмницата.

Подложили младата жена на мъчения. Осъдили я на смърт като я разпънат на въртящо се колело.

В момента, в който Света Екатерина докоснала колелото на смъртта, то се счупило и се разпаднало на части.

Втората присъда била обезглавяване.

Палачите изпълнили присъдата – Света Екатерина приела венеца на мъченическата смърт.

В този момент от Небето се появили Ангели, които грабнали бездиханното тяло на Света Екатерина и го отнесли високо горе на Синайската планина.

Света Екатерина и колелото на смъртта, което се счупило, когато го докоснала

След години на това място е построен Синайският манастир, който съществува и днес. Той носи името на Света Екатерина. Това станало през 6 век при царуването на император Юстиниян I.

Света Екатерина помага на всеки, който й се помоли с вяра.

Като отлично образована и умна жена, Света Екатерина покровителства студентите и учениците по време на самото следване и при вземане на техните изпити.

Независимо, че Света Екатерина е станала великомъченица без да е била майка, тя е поела духовен ангажимент да помага на жените, за да изкарат по-леко своята бременност, както и при самото раждане, за да протече по-леко.

Имен ден празнуват: Екатерина, Катерина, Катя, Катина, Кети, Катрин, Катрина, Катка, Кина, Кинка, Кета, Куна, Кунка, Тинка, Тина

Празникът е известен още като Катерининден или Мишкин ден /Мишкин ден се празнува и на 27 октомври/.

Хората почитат света Екатерина заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка.

Народни вярвания

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките излезли на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните напрехода от лятото към зимата в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала “Какво правиш?“, “Мажа очите и устата на мишките” – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, за не да ядат мишките посевите с острите си зъби. Изключение правел само един от ритуалите в който стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата “мишка” не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в “сватбената процесия” ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия.

Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората “да се женят надалече”, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така, както повелява една сватба.

На този ден жените не бивало да работят – за да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“.

В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като „Света Катерина“, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България.

Празника в България

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Пловдивско (Брястовица и Перущица) на празника рано сутрин стопанките наливали мълчешком вода от извора и замесвали нечетен брой питки – кравайчета – 5, 7, 9, които шарели с вретено. После питките се подсладявали – мажели се с мед, петмез или рачел. Една се оставяла върху горния праг на вратата като “дар за забрадката на Баба Щарка” и да не влиза у дома. Парченце от питата давали и на кучетата да не боледуват от бяс.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.

В Троянско на Катерининден жените раздават по между си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!” Всяка стопанка намазва с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” .

Поверия

Ако в дома имало малки дечица, стопанката взимала две от питките – заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите:

Ха, вземи за Света Катерина да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско” – гледала питките да свършат на нечетно число, че пресечни да са и болестите.

Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти!”. Стопанката отвръщала: “Амин! — дай, Боже!”.


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments