„Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде“ – Мечо Пух

„Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде“ – казва проникновено Мечо Пух. Дали по детски и на шега или с дълбока мъдрост скрита в нея, тази фраза много точно оказва посоката на един живот. Винаги, когато се колебаем и не сме осъзнали напълно, какво искаме и къде желаем да стигнем, поемаме по грешния път. Така след поредица от грешни пътища, все не стигаме до никъде и до къде да стигнем, след като не знаем къде отиваме! Живота ни се превръща в един своеобразен лабиринт и излизане от него, като че ли няма.

За да намерим себе си и да знаем, в коя посока да поемем днес е нужно да се вслушаме във вътрешния си глас, да се доверим на интуицията си, защото понякога най-грешно изглеждащото ни решение е най-правилното.

Понякога една малка стъпка ни дели от правилната посока, но така и не я поемаме. Наместо това поемаме по други, трънливи пътища, по други отдалечаващи ни от същността ни криволичения и цял живот страдаме за непостигнатото, невидяното и непреживяното. А на пръв поглед изглежда толкова лесно.
Замисляли ли сте се, защо децата интуитивно винаги взимат правилните решения, макар и погрешни за нас възрастните. Ами и те, като Мечо Пух не са се отдалечили от простотата на това да слушаш себе си. Макар и да грешат, винаги пътеката ги води до главния път и постепенно се изгражда посоката в живота им. С колко от нас, обаче става така и с колко не? Трудно е да се каже.
От друга страна това „Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде“ може и да означава друго едно по-добро място, от това към което сме се стремили. Но не знаейки къде сме тръгнали, как може да стигнем на правилното място – ами като следваме съдбата си. Донякъде силно вярваме, че човешките съдби са предначертани и дори да не знаем посоката, то отивайки другаде, отиваме на правилното за нас място.
Кой ден сме? – пита Пух
Сега е Днес – отговаря Прасчо
Любимият ми ден – казва Пух
И как иначе, ДНЕС е денят, когато трябва да живеем, денят когато трябва да обичаме, денят когато трябва да ценим и благодарим, денят най-важен от всички, защото е настоящият! Във всеки един ден трябва да се събуждаме и заспиваме с настоящето – не с миналото и не с бъдещето, а с настоящето, където ще тръгнем към правилната или погрешна посока, но винаги ще стигнем там – ДРУГАДЕ на правилното за нас място, в правилното време отредени ни от съдбата.
„Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде“ – важното е да не спираш да вървиш обаче!

Powered by Facebook Comments