Минчо Празников: В семейството има и слънце, и буреносни облаци

Топ синоптикът, любимец на поколения българи, наскоро със съпругата си отпразнуваха половинвековен брак

Можете ли да си представите енергичният, с нестихващо чувство за хумор топ синоптик Минчо Празников (82) да говори за умора? Ами прави го. И не само това. Признава, че се чувства самотен, липсва му работата, липсват му колегите.

Но най-вече му липсват усмивките на хората, които е предизвиквал дълги години, както и обичта им, която цял живот е съпътствала професионалния му път. Няма как, това са правилата на живота, казва той. Но го казва с притихнал, тъжен глас, в който няма присъщия му оптимизъм, пише Магдалена Видева за  вестник „Трета възраст“. 

Топ синоптикът, любимец на поколения българи, наскоро със съпругата си отпразнуваха половинвековен брак. Само че той е пенсионер и повечето време е между четирите стени в дома си. А съпругата му проф. Цанка Бошнакова – патологоанатом, все още работи в Медицинска академия.

А това го прави още по-самотен…

И в момента е така – разговаряме по телефона, а аз по гласа му чувствам колко вярно е всичко, казано дотук.

Г-н Празников, хората ви обичат и винаги са се радвали на появата ви на екрана. Защото ви вярват и защото обичат чувството ви за хумор. Връща ли се обичта?

– Вярвам в доброто и затова гледам всяко добро, всяко хубаво нещо да се връща.

 Есента настъпва – с повече облаци, дъждове, застудяване. За много хора това значи мрачно настроение, но и обаждане на някои хронични болести. На вас времето влияе ли в? Като атмосферно налягане, влажност, облачност….

– Влияе ми, разбира се. Аз съм вече в такава възраст, че няма как да не ми влияе. Например промяната в налягането я чувствам много силно, защото имам високо кръвно. При ниско налягане или когато е облачно, или пък вали, ми е доста некомфортно. И не само… Но не обичам и големите горещини, каквито имаше това лято. Трудно ги понасям.

– Имате ли любим сезон?

– Имам два любими сезона – пролетта и есента. Пролетта я обичам, защото напролет се възвръща живота, всичко около нас цъфти и ухае. Обичам и есента, защото тя си има друг чар. Но обичам хубавата, мека и безоблачна есен, когато падат листата и багрите им радват окото, а не мрачната и облачна есен, която потиска настроението.

– Правите ли си свои лични прогнози?

– Е, за да се правят прогнози днес, трябва сериозна апаратура… Но когато усещам по свой начин с тялото си, че навън времето е към разваляне, бързам да се подготвя.

Когато гледате прогнозите – а аз съм убедена, че следите зорко младите, чувствате ли се извън. Липсва ли ви работата?

– Всяко нещо има край.  Неприятно ми е, разбира се, че вече съм в тази обстановка у дома, но това е биология. Има талантливи млади хора, които идват на нашите места и това трябва да ме радва.

– Чувството ви за хумор е пословично…

– Вярвам в доброто и не съм песимист. А хуморът подхожда на доброто настроение, той трябва да го съпътства.

– Имате половинвековен брачен живот. Какво съхранява една такава връзка?

– Взаимната любов, доверието помежду двамата, да няма някакви отклонения – това постепенно създава хармонията между двама души, които дълго са живели заедно и са опознали характерите си.

– Със съпругата си имате различни професии – отговорни сте по различен начин. Тя е патологоанатом в Медицинска академия и работата й е свързана с мълчание. Вие – напротив, цял живот говорите на хората за метеорологичните прогнози. Говорите ли си двамата за работа вкъщи, пренасяте ли настроението е дома?

– Разговаряме, разбира се. Ние сме заедно още от студенти и всеки познава добре проблемите, свързани с работата на другия. Няма начин да не пренасяме вкъщи и проблемите. Но се стремим да уравновесяваме нейното и моето настроение. На това се дължи и дългият ни брак.

– Повече от видно е, че сте от хората, отдадени на професията си. Така ли е и при проф. Бошнакова?

– Ако не беше така, нямаше да я поканят на 76 години да се върне отново на работа. Човек трябва да си обича професията, иначе всичко е насила. Когато си обичаш работата, нещата идват по-естествен път, по-леко се работи. Иначе – ако трябва цял живот да вършиш нещо насила, това не е живот!  

– Поддържате ли връзка с ваши колеги, търсят ли ви възпитаниците?

– Търсят ме, разбира се, но обикновено само по телефона. Трудно е напоследък, хората избягват контактите и заради коронавируса. Пък и всеки е зает в своята работа. Говорим по-често с Орлин Лазаров и Огнян Гаврилов.

– Липсват ли ви контактите с останалите, работата с тях?

– Разбира се, че ми липсват, няма как да е иначе. Когато човек е на работа, той е активен. Сега вече окончателно съм вкъщи.

– Жена ви има ли чувство за хумор?

– Има, за което съм й много благодарен.

– С какво чувство обаче тя приема обичта на хората към вас. Вашата професия е от т. нар. публични професии, докато тя като патологоанатом е в по-изолирана среда…

– Съпругата ми е приела отдавна обичта на хората към мен, е има и мъничко ревност, това е нормално. Но има и радост. Което ме радва и мен!

– Има ли моменти, в които се държите като буреносен облак?

– О, има и такива случаи, такива неприятни моменти не могат да се избегнат. Но аз казах, че съм добронамерен човек. А в такива случаи зависи кое преобладава – доброто или лошото. При мен доброто винаги преобладава.

– Ако трябва да го обясните на езика на синоптиците!

– Атмосферата като средно положение – имало е и по-напрегнати моменти, имало е и бури, имало е и облаци, които обаче бързо се разминават при нас.

– Как бихте оприличили случващото се повече от два месеца по площадите Дайте, моля ви сравнение…

– Бил съм винаги встрани от политиката, въпреки че веднъж направих компромис да се кандидатирам за депутат. Но, слава Богу, не се случи. Не съм членувал през живота си в никаква партия. Колкото за бурите навън, мисля, че всеки за себе си е прав. Но нещата трябва да се балансират – без компромис не може нито в семейството, нито в обществото.

Минчо – на дядо си опълченец, Празников – на прадядо си, отсъствал често от училище

Минчо Празников е роден  в Дряново през 1938 г. Кръстен е на  дядо си Минчо – смел опълченец, раняван два пъти в боевете на Шипка. А фамилното име Празников дошло от негов прадядо, който все оправдавал честите си отсъствия от училище с многото църковни празници. Така му лепнали прозвището. 

Първоначално искал да стане инженер заради интереса си към електротехниката. Победило обаче влечението към метеорологията. „Още в първите ми години като ученик ми направи впечатление, че има нещо загадъчно в това да се вижда в бъдещето”, спомня си известният синоптик. Роля за професионалния му избор оказва и обучението по физика в гимназията. Над 20 години работи във Военновъздушните сили, от които 5 е на летище. Там е бил най-трудният му период. „Работата беше много отговорна – самолети, хора и съдби. Това бяха първите ми години като синоптик, напрежението ми идваше в повече.”, спомня си той. На малкия екран се появява през 70-те.

 Дълги години работи в БНТ, после преминава Нова, после поработва във фирмата ТВ-МЕТ. Приключва с телевизионните прогнози в ТВ7. Но държи да се знае „От всяко работно място съм си тръгвал сам, не са ме подканяли.”


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments