Никога не е късно да започнеш отначало

Логично, имах голям избор от ухажори и се влюбих в най-красивото и умно момче. А той беше доста предприемчив и амбициозен и едва на 26 години вече имаше предложение да работи в Москва. И аз, разбира се, за да не изпусна този шанс, се съгласих да се омъжа за него и да заминем заедно. Бях едва на 21. Прекъснах следването си в театралната и филмова академия и последвах любимия си зад граница.

Това, което скрих от всички, е че направих тайно аборт. Просто не исках толкова рано да ставам майка. Исках да се порадвам на лъскавата част от живота и изобщо не ми беше до бебета.

Последствията от  постъпката ми станаха ясни след години!

Е, да на 21 години не исках бебета, мръсни пелени и безсънни нощи, да не говорим, че се ужасявах от мисълта да кача даже и грам върху перфектната си фигура или пък да й разваля формите. Но времето течеше и когато станах на 27, вече исках дете. Исках, но не можех да имам. Или поне не беше така лесно. Абортът беше оставил последици и аз имах сериозни проблеми със задържането на плода. Направих два спонтанни аборта – единия в пети, а другия в шести месец от бременността. Беше кошмарно. Но аз и съпругът ми не се отказвахме. Когато забременях за трети път, изкарах цялата бременност на легло и под стриктно лекарско наблюдение. И така на 34 години най-накрая се сдобих със здраво, красиво момченце.

Бяхме все едно първите и единствени родители на този свят. Това дългоочаквано бебе получаваше не само цялото ни внимание, но и целия лукс, който изобщо е възможно да си представите. Аз вече се бях отказала да работя, но с появата на бебето, съвсем престанах да мисля за собствена кариера или личен живот, различен от това да съм винаги до бебето и да градя планове за неговия живот. Съпругът ми също беше във възторг от наследника си и го обсипваше с всевъзможни подаръци, но той и често отсъстваше от дома, защото трябваше да работи.

За другата жена научих от „приятелка“!

Много хора вече общуваха с мен заради възможностите на мъжа ми, голяма част явно не бяха искрени в приятелството си. Но и невинаги можех да се предпазя от завистливи и лицемерни хора. Така един ден ми се обади Вера, която ми беше съученичка, но с която никога не сме били много близки.

Каза ми, че се събирали с още няколко съученички наскоро и… станало дума за мен. И как им е много мъчно, че живея уж лъскав живот, но всъщност съм по цял ден затворена с детето у дома, а мъжът ми често бил виждан в заведения с друга жена. С нея пътувал и в чужбина… След този разговор, се обадих на най-добрата си приятелка Мария и я питах знае ли нещо за тази история. И тя призна, че също знаела…

Нямах особен избор. Не можех да напусна мъжа си и дома си, защото нямаше как да се грижа за детето, поне нямаше да мога да му осигуря лукса, на който е свикнал. Съпругът ми също и дума не даваше да се издума детето да е далеч от него. Той пожела да заминем с детето в Швейцария, където то да започне да ходи на училище. Нае ни жилище там и аз се грижех за детето, а той пътуваше често. Знаех, че докато е в София, продължава да се вижда с другата жена. Връзката им продължи повече от десет години. Когато се разделиха, мислех, че съпругът ми вече е улегнал, че било каквото било, все пак беше вече на 53 години.

Големият удар дойде след три години!

Една вечер съпругът ми ми призна, че чака дете от друга жена. Не искал да се жени за нея, но щял да признае бебето и да се грижи за него. Не знам за него как беше, но аз бях съкрушена. Болката и обидата ме ядяха и ядяха отвътре. Докато страданието ми стана непосилно физически. Кой каквото ще да казва, но мъката имаше значение за това, че се разболях от рак. Наложи се оперативно да премахнат матката и яйчниците ми и да се подложа на серия тежки химиотерапии. Две години се борих, докато най-накрая успея да преборя злокачественото заболяване.

Бях на 55, когато реших да започна отначало. Синът ми беше избрал да следва в Германия. Мъжът ми продължаваше да живее ту у дома, ту при майката на втория си син.

А аз реших, че повече не мога така – да стоя и само да страдам, макар и в огромна къща, заобиколена от скъпи предмети.

Оставих всичко, събрах си дрехите, взех част от бижутата си и албума със снимки на детето ми, като малко, и се изнесох.

Отворих магазинче, в което продавах красиви неща от приложници – съдинки, картини, бижута, ръчно изработени кукли… Самата аз правех някои неща.

За първи път имах за какво да мисля и да планирам, така че да не мисля за нещата, които ме натъжаваха.

Имах сина си. Имах и нови приятели, които не бяха с мен заради парите на съпруга ми. Запознах се с доста хора и дори станах по-близка с един мъж. Е, засега толкова.

Не ми се правят планове занапред, просто ми се живее.
Моя живот, а не такъв, дето е подчинен само на другите.

Powered by Facebook Comments