Някои рани не ни причинят страдание, а ни отварят очите

Без мъка, не можем да разберем какво е щастие, както не може да има ден без нощ. Но не всички рани са еднакви. Някои, вместо да нарушат целостта на човек, най-накрая отварят очите на хората. И когато се огледаме, разбираме, че животът не е оставил друг избор, освен да се опитаме да възстановим отнетото ни щастие и да залепим парчетата на разбитото ни сърце.

Да си върнете самочувствието, така че с високо вдигната глава спокойно да гледате в бъдещето, е нещо много важно. В същото време не се обръщайте назад към миналите неуспехи и грешки, не им позволявайте да определят днешния ден.

Такова дълбоко осъзнаване не винаги идва след като мъката ни изпревари – неочаквано и коварно. Доста често очите ни се отварят по по-„мирен“ начин: постепенно всичко, което се случва, се добавя към картината, за да можем да разберем нещо повече. Интуицията започва да подсказва, че всичко се е объркало от самото начало, въпреки че сте отхвърлили всички подозрения и сте се опитали да ги „игнорирате“.

Най-големият ни проблем е, че гледаме, но не виждаме.
Живеем ежедневно с много притеснения и тревоги, решаваме проблеми, радваме се на малки успехи … Но зад рутината на сивото ежедневие, нещо все още ни тревожи, нещо предизвиква неясно недоволство.

Също така е много популярен и този сценарий: когато човек си позволи да бъде въвлечен в този тип отношения, когато даваш всичко, което имаш, а в замяна не получаваш нищо…

Да отворим очи широко и да видим реалността не е просто събуждане на нашето съзнание. Това е и акт на лична отговорност. Тоест човек разбира, че той и само той сега е отговорен за живота си. Не партньор или шеф на работа, не обстоятелства и ситуации, а само той.

Аристотел казва, че всичките ни чувства просто отразяват картината на външния свят като цяло. Следователно, за да знаете истината – не е достатъчен само един „поглед“. Трябва да сте готови да видите истината. Защото само в този случай умът ни наистина влиза в контакт с всичко, което ни заобикаля. С всичко, което се отваря към очите ни.

Да се ​​постигне такова състояние не е лесно. То изисква максимално внимание, интуиция, критично мислене. И най-важното – невероятна смелост. Смелостта да се изправим пред истината, за да видим ситуациите и обстоятелствата такива, каквито са, а не такива, каквито бихме искали да ги видим.

Хората много често отказват да гледат на нещата реалистично, изтъквайки куп причини и оправдания. Най-честите причини са страхът да видите себе си такива, каквито сте в действителност, страхът да срещнете истината, да сте сами. Това често се случва, защото хората просто не знаят как да реагират на определени ситуации.

Да се ​​научим да отваряме очите си!
Най-лесният и ефективен начин да се научите как да отворите очите си е да оставите ума си да се отпусне.


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments