Оставам си вкъщи, защото не искам заради мен да умре някой възрастен човек

ръка-на-възрастен

Днес решихме да ви покажем една публикация на поетесата Мария Рупасова. Тези редове трябва да се прочетат от мнозина.  

Мария се фокусира върху нашата човечност. Пише за това, че житейският път при всеки е различен – при някой е по-лек, при друг е по-сложен. Ние сме хора, трябва да се грижим не само за себе си, но и за другите. Всички хора са нечии деца или родители. 

Аз съм достатъчно млада и здрава жена, за да отглеждам сина си. Коректно си плащам данъците. Ако, изведнъж, се разболея много, със сигурност ще се борят за живота ми.

Само че, заради недостиг на респираторни устройсва, ще ме реанимират, отказвайки в този момент помощ на възрастен човек, който поради напредналата си възраст има други хронични заболявания. Докторът дълго ще се извинява, но това няма да промени нищо.

Присъдата за нашите роднини ще станат възрастта и съпътстващите заболявания като тромбоза, диабет, бъбреци, хипертония и други подобни.

Затова, през по-голяма част от времето, аз си седя вкъщи, разхождам се в гората, където стриктно спазвам двуметровата дистанция от другите хора. Когато отивам за продукти до магазина, също спазвам необходимата дистанция. В асансьора влизам само в случай, че няма друг освен мен.

Просто не желая да ме спасяват за сметка на живота на други хора. Как да живееш после, знаейки, че си оцелял, а нечий дядо завинаги си е отишъл заради недостига на апарати? По възможност не излизайте от вкъщи. Пазете своя живот и живота на другите хора около вас. Помнете, че лекарите първо ще спасят младите и относително здрави хора. Това е разумно.

И докато аз имам преимуществото да оцелея, искам да го отстъпя на старите хора.

loading…

Коментари


Източник: webmiastoto.com

Powered by Facebook Comments