Приказка за мъдрия просяк

Имало едно време един просяк. Той по цял ден бродел из близките населени места и молел за подаяние. Хората му давали много ориз, но той продължавал да проси. Един ден селяните му рекли:

– Ти си насъбрал много ориз. За какво ти е?

– Събраният ориз разделям на четири части. Първата давам на Дявола, другата я давам като заем, третата я пускам в реката. Четвъртата част пък я поставям в храма.

Селяните много се озадачили от думите на просяка. Непонятно за тях останало за какъв дявол говори този мъж. Още по-странно им се сторило това, че някой ще иска заем от него.

Не разбрали защо ще хвърля ориз в река, а и на кой храм дарява последната част. Мъжът обаче така и не дал обяснение на своите думи. Това вбесило останалите хора и те го завели насила при царя, където да каже какво има предвид.

Тогава просякът склонил да обясни. Той казал, че дяволът всъщност е жена му, която не пипва нищо и по цял ден само спи и яде.

Другата част на ориза той давал в заем на собствения си син, който сега е малък, но като порасне ще трябва да се грижи за изнемощелия си баща и да го храни.

– А в каква река хвърляш другата част? -попитал царят.

– Третата част давам на дъщеря си. Но тя ще порасне и един ден ще си замине. При това положение може да се каже, че все едно хвърлям ориза в реката.

– А за храма какво ще ми кажеш? – поинтересувал се още владетелят.

Тогава просякът пояснил, че храмът, за който говори, е неговото собствено тяло. Той поставял в него храна, за да не губи жизнените си сили и да продължи с делата си. Владетелят силно се впечатлил от мъдрите мисли на селянина и го дарил с богатство за казаното.

Виж повече


Източник: sanovnik.bg

Powered by Facebook Comments