Притча за градинаря или за защо понякога предсказанията не се сбъдват

Притча за градинаря или за защо понякога предсказанията не се сбъдват

Живял някога един китаец. В детството един пророк му предсказал, че на 36 години ще стане много богат. Страшно богат!

Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее такъв богат човек.

По произход този човек бил от род на градинари. Той, разбира се, изобщо не започнал да учи занаята на семейството. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат. Живял той, живял. Родителите му го хранили.

След това родителите му умрели.

Бъдещият богаташ не знаел какво да прави. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква барака на края на селото. Селяните го хранели, все пак нали щял да стане някой ден богат!

Минало време. Навършил той 36 години, а богатството му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите започнали да мърморят, не искали да го хранят повече.

Помъкнал се той към гората да търси ягоди, за да се нахрани. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал обратно и като се връщал към селото паднал в яма. Откъде дошла тази яма, така и не разбрал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, но го мързяло. Минало време. Без храна и вода, той започнал да губи и последните си останали сили. Седял, седял и вече когато бил полумъртъв от глад, случайно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, легнал си, но така и не се възстановил. След няколко дни умрял.

Попаднал китаеца на небето и веднага се запътил към боговете да разбере защо не са му изпратили обещаното богатство.

Как така? Нали му било предсказано?! Било му обещано!

Настъпило объркване и смут. Засуетили се всички, разбързали се. Разтворили книгите на съдбата.

Действително, всичко било точно така: написано било – голямо богатство на 36 години.

Започнали да изясняват нещата. Кой, какво, защо, кога… Защо не се изпълнило отреденото от съдбата… Извикали дявола, който пазел златото.

„Ами, да. Богатството е тука – имаше проблем с получателя. Когато дойде времето да се дава богатството, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, не го открихме. Гледахме и списъка на армията, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те погледнали в къщата на родителите му – нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата местност, не го открили. После случайно го открили в гората. Хвърлили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, искали да му хвърлят богатството направо върху главата, но се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. Пък после той сам умрял.“

Така и не получил китаецът богатството си. Мързелът и бездействието се оказали по-силни от съдбата.

Вижте още: ПРИТЧА: ДИОГЕН И ЛЕЩАТА

Powered by Facebook Comments