Притча за кученцето ни учи как да се отнасяме с хората

Минавайки през гората, един мъж дочул жално скимтене. Оглеждайки се, той видял, че в една яма до него е паднало кученце. Горкото изглеждало толкова безпомощно, че мъжът се спрял и веднага опитал да му помогне. Той спуснал ръка, за да хване животинчето, но в паниката си то го ухапало и се дръпнало.

Последвали още няколко подобни опита от страна на човека, но резултатът винаги бил един и същ. Междувременно покрай мъжа и кучето случайно минала жена. Ставайки неволна свидетелка на случката, тя казала:

– Човече, няма никакъв смисъл да си губиш времето с това зверче. Виж какво ти причинява. Остави го, ще се спаси само!

Мъжът обаче не се отказал. Той продължил да упорства и най-накрая хванал мъничето. Изтеглил го и го пуснал на свобода. А след това настигнал жената и ѝ рекъл:

– Кученцето ме хапеше, защото го беше страх от мен. Но аз исках да му помогна, защото знаех, че е в опасност. Отнесох се с него така, както бих искал някой да се отнесе с мен, когато аз съм в беда. Ти би ли искала всички да те да подминават, когато имаш най-голяма нужда от помощ? …


Източник: sanovnik.bg

Powered by Facebook Comments