Притча за тежестта на кръста, който всеки един от нас носи

Притча за тежестта на кръста

Живеел някога един нетърпелив човек. Той лесно унивал и при всяка трудност се отчайвал. Сравнявал се с другите и все му се струвало, че на него Бог е отредил най-тежкия кръст в живота. Веднъж, когато разсъждавал тъй, му се доспало. Човекът преклонил глава и в дрямката му се присънил Ангел.

— Защо скърбиш?— попитал го с обич Ангелът.
— Защото кръстът ми е много тежък.
— Ела, ще ти дам друг.

Той отвел човека в място, където имало много и различни кръстове — по-дълги и по-къси; по-тънки и по-дебели; направени от камък, дърво или пък от желязо. Човекът се зарадвал.

— Ето този ще взема!— казал той и посегнал към един лъскав, издължен и тесен кръст, а Ангелът кимнал в знак на съгласие.

Но когато понечил да вдигне красивия кръст, той не помръднал.

— Избери друг! — подканил го Ангелът.

Мъжът взел неугледен кръст от дърво, който се оказал толкова ръбест и неудобен, че скоро оставил и него. Ангелът го гледал с кротост.

— Опитай всичките и вземи онзи, който най-много приляга.

Човекът вдигал кръст след кръст. Най-подир понесъл един с лекота и радостно възкликнал:

— Този е! Него ще взема!

Ангелът се усмихнал:

— Та това е твоят кръст — този, от който ти се отказа. Мъжът се пробудил и се замислил. После се обърнал към иконата на Спасителя и прошепнал: „Вече няма да роптая. Днес разбрах, че Ти отмерваш всекиму според силите.“

Ех, как не познаваме своите ближни и колко често се лъжем в преценките си за тях! Може да ни се струва, че на човек му е лесно, а в същност да не е така. Но дори да сме прави, това означава, че той е с по-малко сили от нас и затова Бог му отрежда по-лекия кръст. Като знаете това, не се сравнявайте с другите и не изпитвайте завист към тях.

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ГОЛАТА ДУША

Powered by Facebook Comments