СПАСЯВАНЕ И СПАСЕНИЕ: Лекар по професия, протодякон по душа

Животът на 26-годишния Слави Тодоров е разделен между линейката и църквата

Слави Тодоров е човек, който е повод за вдъхновение. На работа, се грижи за живота на хората, а през свободното си време – за техните души.

Животът на 26-годишния Тодоров е разделен между линейката и църквата. Към религията се обръща когато е на 15 години. Тогава, на Богоявление, скача за кръста. Успява да се пребори с останалите мъже и да извади кръста от реката.

„Беше много студено, но не се разболях. Нищо ми нямаше. Нямах дори хрема. Обяснявам си го с вярата в Бог. Нямам медицинско обяснение. Всичко е психика и вяра”, казва той.

В този момент, когато държи кръста в ръце, решава, че ще се обърне към вярата и ще стане протодякон. „Покръстен съм за дякон, но не уча в Семинарията и няма как да се издигна нагоре. Това е най-ниският чин”, разказва Слави Тодоров.

Оттогава до днес често в неделя може да го откриете в някоя църква, на неделна литургия. „Това ми дава вътрешно удовлетворение и мир. Чувствам се пречистен, лек, спокоен”, казва още той.

„За съжаление няма много млади хора, които да се занимават с религия. Всички са много учудени как мога да се занимавам с това. Медицината и църквата са много свързани. Ние сме лекари, но сме просто хора. В работата на Господ не можем да се бъркаме. Ние не сме богове”, коментира Слави Тодоров.

Религията в живота на Слави се среща с медицината като на шега.  Той отива на кандидат – студентски изпити за Медицинския университет в Плевен от любопитство, за да види дали ще се справи.

В същото време е приет и в чужд университет. „Бях приет в университета в Глазгоу с мобилен и софтуерен инженеринг. Т.е. изработка на операционни системи  за Android и смартфони. Това ми е хоби и досега”, разказва той.

Избира обаче България и медицината. Днес вече е доктор. От близо година и половина работи в столичната спешна помощ. Казва, че работата тук му дава адреналин, а църквата -спокойствие. Така, балансът на живота е спазен.

В работата си като лекар,казва, че не само разчита на знанията си по медицина, а и често се обръща към религията. Обикновено в трудните моменти призовава пациентите си да вярват и да се молят. И казва, че няма нищо по-хубаво от това да помогне и да излекува болен, но и че като лекар е наясно, че смъртта  е част от живота. 

Не мога да кажа, че смъртта се приема по-лесно като знаеш какво пише в Библията. Като лекар, от това което наблюдавам, мога да кажа, че вярващите по-лесно приемат смъртта, защото знаят че отиват на по-добро място. Не съм ходил, не знам”, посочва той.

Още по темата гледайте във видеото.

Powered by Facebook Comments