Токсичната позитивност или защо „горе главата” не помага

Случвало ли ви се е да преживявате изключително тежък период, да се чувствате нещастни, угнетени и притеснени, но някой да ви каже „можеше и да е по-лошо, гледай позитивно на нещата“ и изведнъж да се почувствате по-добре, да си върнете спокойствието и доброто настроение?

На мен лично никога, пише Лилия Дюлгеров в Edna.bg . Даже обратното. Когато се сблъсквам с проблем, чието решение изглежда невъзможно, или ми се случват поредица кофти случки, последното, от което имам нужда, е някой да ми проповядва позитивност. Не за друго, а защото не ми помага с нищо, дори напротив – угнетява ме още повече.

Да усещаш, че манифестирането на позитивни лозунги не ти помага, а допълнително стресира, е съвсем нормално. То идва в резултат на т.нар. „токсична позитивност“.

Токсичната позитивност е когато ти се внушава, че не следва да се оплакваш или фокусираш върху проблемите и/или лошото си настроение в момента, а да мислиш оптимистично. Доста често хората дори не подозират, че упражняват подобно действие върху другите или себе си.

Толкова сме заринати до шия в прокламации как трябва да си благодарен за това и онова, че се чувстваш виновен задето не може да си винаги усмихнат, весел и обичащ целия свят.

Истината е, че аз знам и оценявам хубавите неща в живота ми. Знам, че съм късметлийка да имам здравето и семейството си, дома си и всичко останало. Това обаче не означава, че не мога да имам и тежки моменти. Токсичната позитивност ти отнема правото на тъга, недоволство и гняв, които колкото и да са неприятни, са част от живота и пъстрия спектър човешки чувства. Те са ни нужни точно толкова, колкото радостта и всички останали позитивни емоции.

Когато споделяш за свой проблем или криза, ти нямаш нужда да чуеш нестихващия словоред на „можеше да е по-лошо, мисли позитивно, недей да мрънкаш, горе главата, бъди благодарен, аз съм видял и по-лошо“, а просто да бъдеш изслушан и може би да чуеш едно „разбирам те“.

И нека подчертая, че тук изобщо не става дума за затъване в мрънкане и вторачване в проблемите, както и в превръщането на дребни несгоди в големи драми.

Става дума за намирането на баланс! Защото нито повтарянето като мантра на „всичко е наред!“, нито вечните драматизации са здравословни, че и приятни за околните и теб самия. Имаме нужда да преживеем емоциите си, за да успеем да ги превъзмогнем. Имаме нужда да осъзнаем и приемем проблема, за да намерим решението му. Имаме нужда от различни чувства, за да не бъдем емоционални инвалиди.

Когато се чувстваш зле, намери време за себе си, за анализ на ситуацията – каква е причината за тъгата, изнервеността, агресията ти? Какво те притеснява или плаши? Като намериш отговора, решението ще дойде само малко след това. Но първо си позволи да изпиташ емоцията.

Не може да сме весели непрекъснато. Не следва да го очакваме както от себе си, така и от другите, както и не трябва да вменяваме вина на околните за техните емоции. Ако не можем да им предложим подкрепа и разбиране, по-добре да се отдръпнем настрана. И под „подкрепа“ да не се разбира натъркването в носа на позитивни клишета.

И вместо финал мога да дам последен съвет – когато разпознаете токсичната позитивност около вас, имайте смелостта да я прекършите и разкарате от живота си. Дори и позитивното може да навреди, когато се прекали с количеството, както всичко останало.


Източник: www.dunavmost.com

Powered by Facebook Comments