Хората са като очите – виждат всичко, освен себе си


Трудно е да бъдем обективни, когато говорим за себе си. В повечето случаи мислим за себе си в най-благоприятната светлина и не забелязваме своите недостатъци. С лекота обвиняваме другите, коментираме грешките им, сравняваме се с тях и то винаги в наша полза.

Иска се мъдрост, сила на характера и трезва преценка, за да видиш истинската си същност, особено когато не я харесваш.

Вероятно ви се е случвало да разговаряте с хора, които смятат, че са най-умни и винаги са прави. Те никога няма да признаят мнението на другите и да се признаят за виновни.

Ще видят вашите недостатъци, но никога своите собствени. Ще коментират външния ви вид, без да си дадат сметка как изглеждат. Ще обиждат партньора ви, макар техният да е с далеч повече пороци.

Истината е, че никой не вижда себе си такъв, какъвто е. Самоизследването в огледалото или е нарцистично, или необективно. Дори да получаваме от време на време някакви проблясъци, ние ги приспиване удобно. Затова и не разбираме понякога обвиненията на другите, че поведението ни е неприемливо.

Ако спазваме правилото, че винаги първо трябва да погледнем себе си, преди да критикуваме другия, ще улесним много взаимоотношенията си. Може би имаме същите недостатъци, заради които се сърдим на човека до нас. Може би изглеждаме по същия начин, когато критикуваме нечий външен вид.

„Не гледай сламката в окото на другия, виж гредата в твоето око.“

Справедливото осъждане изисква да бъдем обективни и към себе си. Това ще ни помогне да работим върху своите недостатъци и да се видим такива, каквито сме – а не такива, каквито ни се иска да бъдем.

Трезвата преценка за самите нас е ключът към здравите отношения с околните. Само така ще бъдем справедливи с другите и ще приемаме критиката им разумно и спокойно.


Източник: www.lifetime.bg

Powered by Facebook Comments