Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас ~ Йордан РАДИЧКОВ

Българинът поставя детето си по-високо от човека. Той така и казва: „Аз заради детето си човек убивам!” Децата са нашите ангели, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най красивото от целия живот. Младостта живее хубавите си млади години – когато човек живее хубавите си млади години, то той не пита, просто живее. Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път. Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя. Не знам кое е повече – дали намереното, или изгубеното. Знам само, че всеки човек има своя път и този път той сам трябва да извърви.

В моя роден край има една много красива стара традиция. Когато в някое семейство едно дете боледува дълго време от тежка болест, то родителите овързват детето със синджири, заключват синджирите и оставят така овързаното дете нощно време на пътя. Родителите се скриват наблизо и чакат да видят кой ще мине по пътя, дали ще се спре да отключи и развърже детето. Ако подмине детето, пътникът е някой егоист или страхливец, а ако се спре и развърже детето, значи е добър и отзивчив човек. Този човек взема страданията на детето върху себе си и става побратим на детето и на неговите родители – ако е мъж. Ако е жена, става посестрима. В родното ми село имаше много побратими и посестрими. Така хората се сродяваха, ставаха по-близки. И беше много красиво. Животът създаваше механизми за сближаване на хората. За съжаление сега ние нямаме никакви механизми за сближаване на хората и приемаме за нещо нормално всеки сам да си ближе раната. Така мизерният и въшкав животец става още пo-мизерен и по-въшкав!

Споделени мисли от интервю на Йордан Радичков за сп. „Жената днес”, юни, 2001 г.

Източник: jenatadnes.com

Powered by Facebook Comments