Чудна си! – Иван Вазов

Чудна си! – Иван Вазов

Чудна си!

Екнат топовете,
екнат скалаците,
тихи домовете –
де са юнаците?

Все гърмят битвите,
пъшкат болнuците,
плачат молитвите,
охкат вдовиците…

Хубава родино,
в скръб сърце каменно,
сърце прободено –
сърце пак пламенно;

дух, напрежение,
горест мъжествена,
нямо търпение,
мощ свръхестествена!

Луч за робовете,
страх за душманите,
чук за оковите,
меч за тираните.

Хубава родино,
огън си, сила си,
доблестна родино,
чудна си, мила си!

– Иван Вазов

Вижте още: „МНОГОТОЧИЕ…“ – ДАМЯН ДАМЯНОВ

Powered by Facebook Comments