Всички свързваме Диарбекир с известния затвор, в който са погинали много българи, борели се за свободата на нашето отечество. Днес ще се опитаме да ви представим кои са най-известните бягства на българи от този затвор и как са успели да постигнат уж невъзможното.
Какво е представлявал затвора в Диарбекир
Самият град Диарбекир се намира на бреговете на река Тигър. Заточените българи там са трябвали да преминат през цялата територия на Османската империя, за да стигнат до затвора. Те си били оковани с вериги и вързани един за друг. Освен тези железа на краката, са имали вързани и лалета(лалета са наричани тези окови на врата, с които са били вързани един за друг, за да не избягат). Дори и в рамките на самия затвор, те продължава да бъдат вързани един за друг с вериги и това правило опитите им за бягство почти невъзможни. Още повече самото разположение на града Диарбекир е толкова изолирано, че трудно са можели сами да успеят да достигнат до свободата сами. В разказа си “Мъченик”, Любен Каравелов най-точно описва какво е представлявало това мрачно място. Той го обрисува като място на което няма ни дъжд, ни ветрец, ни нищо. Само камъни, пустиня и адска жега, която “изпържвала” мозъка на всеки човек. Въпреки това, има запазени сведения за избягали българи. Знае се със сигурност за двама души. Ето кои са те и как успяват да направят на пръв поглед невъзможното бягство.
Кои са избягалите българи от Диарбекир
Стоян Заимов
Стоян Заимов е един от помощниците на Левски в организирането на революционните комитети. Той е в основата на създаването на Хасковския революционен комитет. Тъй като за всяка революция се искат пари, заедно с Атанас Узунов да оберат известен хасковския чорбаджия. Планът им е неуспешен и двамата са хванати от турските власти. Изпратен е в затвора в Диарбекир да излежават доживотно присъда. Въпреки това, в рамките на по-малко ог година успява да избяга. Преминава с паспорта на поляка Антон Бенковски повече от 1500 км и достига до Цариград. Там се укрива в Робърт колеж откъдето българите успяват да го прехвърлят в Румъния и той продължава революционната си дейност.
Георги Данчов
Георги Данчов, по прякор Зографина, е още един от българите успели да избягат от затвора в Диарбекир. Той е изпратен там след като се опитва да освободи Атанас Узунов, който застава начело на революционната организация след смъртта на Васил Левски. Зографина е изпратен също с доживотна присъда и в края на 1873 година, пристига в Диарбекир. Там му е съобщено, че може свободна да се движи из крепостта, ако си намери работа в града и по този начин си осигурява в храна, ако не му бъде давана от затвора. Тъй като неговата професия е художник, той успява да се справи с тази си задача. Той започнал работа като литографчик във вилаетската канцелария и е трябвало да рисува орнаменти към речите записани в Корана. По този начин, той имал пряка връзка с местния управник на Диарбекир. Така той узнал през 1876 година, че в България е избухнало въстание. Взел решение и той да се присъедини към него и през юни 1876, облечен в арменска народна носия, напуснал крепостта. Тръгнал е към руската граница в Кавказ, която се намирала на повече от 700 км. Трябвало е да пътува само нощем, но въпреки това успял. Но проблемът бил, че руските граничари го взели за турски шпионин и го изпратили в ареста. От там успял да го спаси български военен лекар, който бил на служба и познал, че това е негов сънародник. През следващата година, Георги Данчов се записал в българското опълчение и спомогнал за Освобождението на България.