Всички знаем за огромната роля, която изиграва Ботев за нашето Освобождение. Само неговото дело на кораба Радецки е ключът, който отключва вратата пред останалите европейски народи, за да видят какво се случва в България. Но защо той бива забравен или дори отречен веднага след Освобождението. Разберете повече какви са причината за това.
Как е представен Ботев след Освобождението
В първите години след Освобождението, на никого не му се занимава да коментира историята. Много от българите, включително и участниците в националносвободителните борби, се хвърлят в политическата надпревара, като се опитват да заемат всякакви пистове. Така че има един период до 1888 година, когато се запазва мълчание по темата за Ботев. Но тогава излиза една книга на пазара. Тя е на Захари Стоянов “Христо Ботьов. Опит за биография”. По това време, той вече е написал Записките по българските въстания – том I и II, има освен това и книга за Васил Левски. Захари Стоянов публикува и някои части от книгата си във вестник Свобода, на който е главен редактор – това е вестникът на партията на Стефан Стамболов. Освен това, той там дава и оценка на своята книга:
“Авторът се е старал да не укрие нищо за героя, всичко, което е могло да се каже добро и зло за него, той го е казал И това, когато Ботев е обирал влашките богаташи, и това, когато той отива да умира за отечеството си”. Захари Стоянов
Каква е реакцията за книгата на Захари Стоянов
От днешна гледна точка, нещата, които е написал за Ботев изглеждат прекалено критични или дори неверни на моменти. Но тогава книгата е приета от част от депутатите като прекалено хвалеща Ботев. По това време Захари Стоянов е председател на НС. В изказване на един от депутатите се споменава, че всички ние знаем “какъв вагабонтин е бил Христо Ботев”. Това води до големи скандали между народните представители и се намесва дори самия министър-председател Стефан Стамболов. Той казва, че ако го е нямало Ботев, никой тук нямаше да може да си живее спокойно тук и да си получава заплатата.
Какво мисли Стефан Стамболов за Христо Ботев
Това е въпрос с много повишена трудност. Много хора обвиняват Стамболов, че целенасочено не коментира Ботев, тъй като се опитва да омолаважи неговото дело, за да може той да изпъкне. По-скоро логиката е, че Стамболов се е притеснявал от сравнението между него и Ботев и се опитвал да оставаи темата на герой на заден план. Стамболом отказва да увеличи пенсията, която получават съпругата и дъщерята на Ботев по време на неговото управление. Може би, най-точното определение дава малко преди смъртта си през журналиста Церов. Там той споменава за Ботев следните думи:
“И днес, ако Ботев беше жив, той щеше да се бори за политически блянове, за водителство на партия, за министерски пост: страстната му и огнена природа щеше може би да го доведе и до бесилка”.
Кога Ботев получава признанието си
Това се случва вече доста по-късно, през XX век. Може би голямата част от съвременниците на Ботве се притесняват от неговата личност и се опитват да го неглижират или дори клеветят. Вече следващите поколения в най-голяма степен оценяват неговия принос. Но, това са само мнения сред така наречения елит в България. Българският народ оценява Ботев още веднага след Освобождението, като се издига паметник на герой във Враца през 1888 година и по този начин е почетен неговият пример.