Попът и даскалът се разхождали по мегдана. По някое време, свещеникът побутнал с лакът своя приятел:
– Виждаш ли я оная, засуканата мадама там? Това е вдовицата на Ванката. Отиде си завалията без време! Хайде да идем да я утешим!
Речено-сторено! Двамата се приближили до въпросната жена. Божият служител подхванал:
– Как я караш, Цонке? Справяш ли се сама, без мъж?
Оная почнала да нарежда:
– Ох, защо ме остави Ваньо толкоз млада и недолюбена? Моите червени устни – сега кой ще ги целувааа…
Попът си пригладил мераклийски брадата:
– Ох! Дай Боже да съм аз! Дай Боже да съм аз!
Вдовицата продължила:
– Моите красиви очи, сега кой ще ги гледа…
На свещеника му блеснали очите:
– Ох! Дай Боже да съм аз! Дай Боже да съм аз!
Жената не спирала да нарежда:
– Моята красива коса , сега кой ще я милва …
На отчето направо му потекли лигите:
– Ох! Дай Боже да съм аз! Дай Боже да съм аз!
Вдовицата рекла най-накрая:
– А моите ситни децица кой ще ги храниии и обличааа…
Попът се обърнал към своя приятел и се троснал:
– Даскале, хайде кажи и ти нещо, бе! Няма само аз да успокоявам жената, я!