С идването на празника Петльовден, темата за кръвния данък все по-актуална. Празникът на 2-ри февруари се запазва като традиция при нас във връзка с един от най-черните данъци в Османската империя за българите – кръвният данък. Днес ще ви разкажа повече по темата за това как е бил събиран и каква е връзката му с Петльовден.
Кръвният данък – черна тегоба върху българите
Неговото наименование е девширме – като буквално се превежда “събиране на цветен нектар от пчелите” Самата история на данъка се свързва с набиране на християнско население, което да служи на султана. По времето на Баязид Светкавицата, в края на XIV век, това се променя, като започват да се събират малките момченца от християнското население – в най-голяма степен това попада върху плещите на българите. Събират се момченца между 7-12 години, като специално се избират най-красивите и способните. Те се събират в специални обучителни центрове в Цариград и Одрин, в които допълнително се обучават. Там се разделят на 2 основни категории:
- Ишоглани – Тези деца биват обучавани да заемат висши държавни постове, за да могат да са от помощ на султана със своите знания
- Аджемоглани – В тази категория влизат и познатите ни еничари. Най-добрите и способните от тази категория стават еничарите, които са елитната войскова единица на османската империя. Тези, които не се справят, работят като обслужващ персонал в дворците на султана.
Как българите са се борили с кръвния данък
Българите са имали няколко варианта за предпазване на децата си:
- Ранна женитба – още сравнителон невръстни ги женили, за да ги спасят от събирането
- Криене в планината и гората – това водело някой път до смъртна наказание на родителите
- Контузии – В някои крайни случаи нарочни били контузвани децата, за да не попадат измежду събираните
За този данък има оставени много следи в нашия фолклор, като различни песни разказват за трагедията на българите. До ден днешен, символиката на този данък се запазва и в Петльовден – там се дава кръвна жертва на петел, който да замести отнемането на детето.
По колко деца са събирани
Официлната информация за бройката на обучаваните деца е около 2000-2500 годишно. През вековете честотата и бройката се променя. В рамките на 14, особено 15 и по-малко 16 век, Османската империя се опитва да разшири своята територия. Поради тази причина, този данък се събирал почти всяка година от различни области населени с християните. Вече в по-късните години на империята, когато тя се опитва по-скоро да запази своята територия – вече започва да се събира в рамките на 5 години. Последният документиран случай на събиране на деца е през 1705 година.
Кои християни са освободени от този данък
Това е една много интересна тема, която рядко се засяга. Този данък се събира само от раята – тоест от подчиненото християнско население, което се е занимавало с обработката на земята.Християнското гръцко население не попадало в тази категория – особено това важи и за по-големите градове. От друга страна, има и определени български населени места, от които не е събиран кръвният данък. Обикновено на тях им е дадена някаква специална функция – да речем това са подбалканските ни градове, защото те или отговарят за пазенетено на проходите или имат задължение да плащат специален данък, тъй като се занимават с животновъдство. На практика, точно тези населени места запазват българското си самосъзнание в най-голяма степен и са катализаторът на българското Възраждане.