Яков Джугашвили е роден на 18 (31) март 1907 г. в село Баджи близо до Кутаиси (днешна област Амбролаури, област Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, Северна Грузия). Майка му, Екатерина Сванидзе, първата съпруга на Сталин, която умира от коремен тиф, осем месеца по-късно.
До 14-годишна възраст Яков е отгледан от леля си Александра Монаселидзе (Сванидзе). Най-близкото грузинско училище било в село Чребало, на седем километра от Баджи. Яков ходел до там пеша, всеки ден.
През 1921 г. Яков попада в Москва и за първи път вижда баща си. Сталин има ново семейство, ражда се му син Василий. Докато Яков говорел само грузински, бил мълчалив и срамежлив, Сталин пренебрежително го наричал вълче. Въпреки това втората съпруга на Сталин, Надежда Сергеевна Алилуева се грижи за младия мъж.
С пренебрежение се държал през целия живот Сталин към първородния си син. Така и по време на сватбата му, така и в последствие. Не един път имали кавги и сплетни. Така, в резултат на конфликт с баща си Яков се опитал да се застреля, но куршумът минал точно през него и дълго време бил болен. Сталин започнал да се отнася още по-зле с него. На свиждането, той подигравателно му пдхвърлил репликата: „ Ха, не съм уцелил!”
На 9 април 1928 г. в писмо до съпругата си Сталин пише: „ Предайте на Яша от мен, че той е действал като хулиган и изнудвач, с когото имам и не мога да имам нищо общо. Нека живее, където иска и с когото иска”.
По време на Великата отечествена война от 27 юни 1941 г. Яков е в армията: командир на 6-та артилерийска батарея на 14-ти гаубичен полк на 14-та танкова дивизия на 7-ми механизиран корпус на 20-та армия, старши лейтенант.
Какво се случва с Яков Джугашвили
Уви, Яков Джугашвили попада в плен на германците. По данни в лагерите им е бил две години, макар, че някои говорят, че ставало дума за месеци. В не един източник се споменава, че Сталин е преговарял за освобождаването на сина си, макар, че когато немските му предложили размяна, той не вярвал, да удържат на думата си и да пуснат сина му.
Преди да се стигне до този момент, обаче Яков Джугашвили искал да преговаря с главнокомандващите в лагера. Това се случило една вечер, а щом надзорника го помолил да се върне в килията си и там да изчака комендантът.
Джугашвили се насочи през неутрална пътека към жицата, по която преминавал силен ток. Когато часовият Хафрич наредил на пазача да стреля, Яков изтичал до проводника под високо напрежение и го хванал с две ръце. Хафрич го прострелял в главата. Тогава тялото на Яков паднало, върху жицата и останало да виси на нея.
Според протокола от аутопсията куршумът е ударил главата на четири сантиметра от дясното ухо и е раздробил черепа. Смъртта, обаче идва по-рано – от токов удар с високо напрежение.
Трупът е изгорен в крематориума на лагера. Малко след това урната, заедно с резултатите от разследването и смъртния акт са изпратена в RSHA и мистериозно изчезват от там.
Комисията на Химлер пише в доклад, че причината за смъртта е кавга с британски военнопленници, държани в същия блок.
В заключение:
Съдбата на Яков Джугашвили все още е обект на спорове. Въпреки изявлението на Федералната служба за сигурност от 6 юни 2007 г., че той наистина е бил в немски плен, все още съществува версията, че залавянето му е провокация на германското разузнаване. Например Артьом Сергеев, осиновеният син на Сталин, твърди, че Яков никога не е бил в немски плен, а е загинал в битка на 16 юли 1941 г..