Чували ли, сте за полянци?
Кои са тези хора и каква е тяхната връзка с историята на българската държава, вижте сега:
Кои хора са полянци
Полянцѝте, известни и като хърцои – те са етнографска българска група, която живеела по земите от река Искър до Силистра и между Стара планина и река Дунав. Те населявалоирайона на Тетевенския Балкан и Троянския. Те били балканджии използващи думата полендаци.
Произход на полянци
Името им идва от равнина или поле. Така казвали на диалект на хората от полето, разполагащи се по Дунавската равнина, от ниското и най-вече от Ловешка и Плевенска област. Балканджиите, съседи по земи, населяващи на изток от Искърския пролом, Стара планина, известни като шопи, живеели на запад. Други съседи на полянците били добруджанците, които се намирали на изток. Капанците са една от тези субгрупи. Полянците са наречени османците или красноречиво „ерлии“, което произхожда от турски език и звучи – yerli, в превод кореняк или местен жител.
Кои хора са полянци – научете повече за произхода на този вид българи
Носията на полянците е т.н. „белодрешковци“ с форми, преходни към „чернодрешковците“.
Женската одежда била двупрестилчено с тесни и дълги пояси, коланни и живописни шевици изтъкани по ризите. В Северозападна България, сред полянци в семейната задруга се съхранила и по-късно. По занятие те били главно земеделци. Обитавали уземни едноделни жилища, в големи селища. Прехраната им се състояла главно от зърнени култури. С тях те приготвяли – качамак, пшеничен хляб, наричан още и мамалига. В менюто им присъствали трахана (булгур), различни видове баници и т.н.
Какъв е бил техният фолклор
Що се касае до фолклора най-характерни били коледуването от възрастните коледари и широк репертоар песни. Включвали се още сурвакане с дрянова пръчка по Нова година, надпяване на Нова година и „Ладуване“, еньовденски техники. От Силистренският край идват Кукерските игри, сред които заговезнишки обичай запазени в. Подобно на традициите и обичаите от север Дунав познат е и обичаят „Брезая“. Тогава се посещава дома, преди коледарите и се гонят злите духове. Популярно било и лазаруване с „Буенец“.
В някои селца по това време се разиграват „мъжки“ известни и като ергенски сватби”, с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са „Русалиите“, известни и като „Калушари“. Русалските игри са, с цел магическо-лечебен характер и се играят по време на „русалската неделя“.
От обичаите за дъжд се практикува „Герман“, известен и като “Калояни“, „Скалоян“, „както и „Гоненето на змей“. Вярва се, че така се задържат дъждоносните облаци. В народния бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани инструменти за музика са гъдулка, кавал, гайда с висок регистър (джура гайда). Песните предимно едногласни, а танците са ръченици и сключени хора.
Полянците заедно, с балканджии и рупци, най-вече, през XVIII—XIX в. се разселват из Добруджа и се смесват с оцелелите от средновековното заварено българско население. Така образуват етнографска група на българи добруджанци.
Мизийците „Полянци“ с част от шопите в Софийското поле, не трябва да се бъркат макар, че и вторите са наричани точно така.