Сред всички известни поети и писатели на България, как да не свържем всяка втора творба с него…
Разбира се много изрази ще ни навяват неговите имена. Неслучайно, той е един от най-ярките поети, писатели, драматурзи. И не е случайно, че е наричан: „Патриарх на българската литература“.
Кой пише: “Стресни се племе закъсняло” и по какъв повод
Вече отговорът ви е ясен, а преди да приложим цитат от неговата творба, нека припомним малко за неговата биография:
Творчеството на Иван Вазов
Творчеството на Иван Вазов е отражение на 2 исторически епохи. Това са: Възраждането и следосвобожденска България. Вазов е министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия и академик на Българската академия на науките.
Иван Вазов – основателя на българската литература
Поетът е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот. Той е дете на семейство с баща търговец на име Минчо Вазов. Освен той в семейството има още трима сина, двама, от които Георги Вазов и Владимир Вазов израстват и стават военни, а третият Борис Вазов се прославя като политик. Семейството им произлиза от семейство на богати търговци, в което те следват традициите на патриархата, уважават религията и са патриоти на страната си.
Докато учи в училището, Иван Вазов се увлича по руската литература, изучава два езика – гръцки и турски. През 1866 г. постъпва в Пловдивската гимназия и там се увлича по творчеството на Пиер Беранже и Виктор Юго, в резултат, на което изучава френски до съвършенство.
Вазов започва своя творчески път по време на революционното движение през 1870 г. По това време в България на фона на неблагоприятни събития в областта на икономиката и политиката ясно се очертава силуетът на буржоазно-демократичната революция. Иван Вазов е принуден да емигрира в Румъния, където написва първите си две стихосбирки “Препорец и гусла” и “Тагите на България”. Първите творения на поета са посветени на тежкия живот на неговия народ, в които той възпява подвизите на своите сънародници, които не спират да се борят, срещу робството.
Неговите стихотворения, изпълнени със съчувствие към търговците и просветителски възгледи, дават възможност на съвременника му поет Ботев да напише епиграмите си, в които възхвалява Вазов и казва, че ако се беше родил Вазов и той би могъл да просвети народа.
Мирогледът на Иван Вазов е отразен във всички негови творби, особено тези, посветени на тежките времена за родината след края на войната за свобода. По това време пише стихосбирки „Тагите на България“, „Освобождение“, „Сливница“, „Под гръма на пободите“, „Песни от Македония“ и „Нови екове“.
Цялото творчество на Вазов се разделя на два периода
Първият включва произведения, които отразяват националната борба на народа за свобода, непосредствено преди и след освобождението му. Това включва произведения като романа “Под игото”, “Нова земя”, “Хъшове” и др. Вторият период включва произведения, в които Вазов се застъпва за независимостта на славянските народи като цяло. Това включва произведения като одата “Русия”, поемите “Морава”, ” Боят при Гредетин”, разказът “Негостоприемно село”.
Навремето Вазов е член на партията на банкерите, през 1897 г. става министър на просвещението, тогава е убит един от неговите изключителни съвременници – писателят Алеко Константинов.
Едно от известните произведения на Вазов е неговата трилогия, състояща се от повестите “Нова земя”, “Наши роднини” и “Под игото”, където главният герой Странски е герой в борбата за свободата на българския народ.
Вазов е известен и като писател в областта на драмата. Неговите произведения “Хъшове”, “Волжка България” и “Борислав” са първите творби с драматично съдържание (историческа драма) в българската литература. Освен това Иван Вазов значително обогатява българската литература в лексикално отношение. С една дума, творчеството на Иван Вазов е крайъгълният камък на българската литература.
Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
Откъс:
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Иван Вазов, Януари 1883.