Алексей Григориевич Стаханов е роден на 3 януари 1906 г., село Луговая, Орловска губерния.
Кой е Алексей Стаханов
Той е съветски миньор, герой на социалистическия труд на СССР (от 1970), член на Върховния съвет на СССР и на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Биография на Стаханов
Атаханов се сдобива с известност през 1935 г. и това става, благодарение на рекордното му преизпълнение на производствените норми. Става основоположник на движението, наречено на него Стахановско движение, на новатори в производството, което си поставя за цел да увеличи производителността на труда, превишавайки установените норми на производство.
През 1927 г. започва работа в мината „Централна-Ирмино“ в гр. Кадиевка в Донбаския въглищен басейн. От 1933 г. работи с миньорски пневматичен чук. През 1935 г. преминава курс за миньори.
На 31 август 1935 г. поставя рекорд с изкопаването на 102 тона въглищна руда за 5 часа и 45 минути, което е в 14 – 15 пъти повече от дневната норма. Това постига, като въвежда разделение на труда – вместо всеки да върши всички дейности, той само копае, а други 2 работници укрепват шахтата; фактически изработката му не само покрива нормата на групата от тези 3 души, но дори я надвишава 5 пъти.
На 19 септември подобрява рекорда със значително по-голямо количество – 227 тона непреработена въглищна руда за смяна. Веднага се появява във вестниците като пример за подражание на всички социалистически труженици. Той дори излиза на корицата на списание „Тайм“ на 16 декември 1936 г.
Алексей Стаханов – символ на съветския работник
Според свидетелството за раждането му Стаханов е с лично име Андрей. Но във вестник „Правда“, където излиза голям материал за трудовия подвиг на миньора, по грешка го наричат Алексей. След няколко дни по лично указание на Сталин, който научава за грешката, на миньора му е връчен нов паспорт с името Алексей.
През 1936 – 1941 г. Стаханов следва във Всесъюзната промишлена академия в Москва. Директор е на мина № 31 в Караганда (1941 – 1942). Между 1943 г. и 1957 г. работи като началник на сектора по социалистическото съревнование в Министерството на въгледобивната промишленост на СССР. Жени се за малолетна, но това е без последствия за закононарушение. Живее в известния Дом на видни дейци на СССР.
След смъртта на покровителстващия го Сталин по указание на Хрушчов е върнат в Донбас. Семейството му не го последва в „заточението“ му, което преживява тежко. Започва да пие много алкохол. През 1957 – 1959 г. е заместник-директор на тръста „Чистяковантрацит“, а от 1959 г. е помощник-главен инженер на шахтоуправление № 2/43 на тръста „Торезантрацит“ до пенсионирането си през 1974 г.
Умира в психиатрическа болница на 5 ноември 1977, гр. Торез, Донецка област, където е с тежки последствия от хронически алкохолизъм (множествена склероза с частична загуба на памет, алкохолен делириум) и прекаран инсулт.