Битката при Сперхей се провежда, през 997 г. сл. н. е. на брега на река Сперхей близо до град Ламия в Централна Гърция. Тя се водела между българска армия, ръководена от цар Самуил, която през предходната година е проникнала на юг в Гърция и византийска армия под командването на генерал Никифор Уран.
Как битката при р. Сперхей преобръща управлението на цар Самуил
Византийската победа на практика унищожила българската армия и прекратила нейните набези в южните Балкани и Гърция. Основният източник за битката дошъл от гръцкия историк Йоан Скилиц, чийто Синопсис на историите (Σύνοψις Ἱστοριῶν) съдържат биография на тогавашния управляващ византийски император Василий II.
История на битката при р. Сперхей
След успеха на българите при Траяновите врати през 986 г. Византия изпада в гражданска война, изострена допълнително от конфликта с Фатимидите в Сирия. Цар Самуил се възползвал от ситуацията. Той успял да превземе много замъци в околностите на втория по големина град на Византия Солун. През 991 г. византийците успели да заловят Роман от България, но това не спряло Самуил, който вече бил единственият император на България. През 996 г. Самуил разбил войските на стратезите от Солун и тръгнал на юг, като в крайна сметка заплашил Лариса и Коринт.
Битката при р. Сперхей
На връщане Самуил срещнал византийска армия на отсрещния бряг на река Сперхеос, водена от Доместика на Запада Никифор Уран. Василий II назначил Уран за командир на всички балкански и гръцки територии на Византийската империя и му дал голяма армия, за да победи българите. Той следвал българската войска и се изправил срещу нея, след като българите преминали през Термопилския проход на река Сперхей.
След обилни валежи реката придошла и наводнила обширната територия и по двата бряга. Българите лагерували на южния бряг, а византийците на северния. Така били разделени един от друг от реката. Двете армии останали на лагер няколко дни. Самуил бил уверен, че византийците не могат да преминат и пренебрегнал мерките за защита на лагера си. Уран обаче потърсил и намерил брод, превел войската си през нощта и на разсъмване нападнал българите. Българите не успели да окажат ефективна съпротива и по-голямата част от армията им била унищожена и пленена. Самият Самуил бил ранен. И той, и синът му Гаврил Радомир избягали пленяването, като се престрували на мъртви, сред телата на убитите си войници, докато около 12 000 от мъжете им били пленени.
Последици от битката при река Сперхей
Битката била голямо поражение за българската армия. Първоначално Самуил проявява готовност за преговори, но при новината за смъртта на официалния владетел на България Роман в затвора, той се провъзгласил за единствен законен цар и продължил войната. Въпреки, че първоначално Самуил успял да се възстанови, византийците решително поемат водачеството във войната. През 1014 г. те разбиват решително българите и завладяват страната. Според някои историци победата била изцяло постижение на Уранос и на Василий II.