През 926 г. в босненските планини се водела битка между войските на Българското царство. Това става под управлението на българския цар Симеон I, който по това време водил и война с Византийската империя, наред с Хърватското кралство под командването на Томислав, който бил първият крал на хърватската държава.
Хърватско-българската битка от 926 г
Битката е известна още като Битката при Босненските планини. Тя се водела в Динарските Алпи на Източна Босна близо до реките Боснаи Дрина, граничната зона между Хърватското кралство и Българското царство.
При кой български владетел южна Хърватия е част от България
Целта на Симеон била да победи Византийската империя и да завладее Константинопол. За да постигне целта си, цар Симеон превзема няколко пъти източните и централните Балкани, окупира Сърбия и накрая напада Хърватия. Резултатът от битката е огромната победа на хърватска войска.
Как се развила битката между Хърватия и България през 926 г
През 926 г. Симеон изпраща голяма армия да нахлуе в Хърватия. Силата на армията на Симеон е неизвестна. Командващият българските войски в тази битка бил войводата Алогоботур. Според византийския историк Константин Порфирогенет, Хърватия по това време е била в състояние да изпрати армия от 100 000 пешаци, 60 000 конни войници, 80 големи бойни кораба и 100 по-малки бойни кораба, но тези числа обикновено се приемат като значително преувеличение. Според палеографския анализ на оригиналния ръкопис на ДАИ, оценката на броя на жителите в средновековна Хърватия между 440 и 880 хиляди души и военния брой на франки и византийци – хърватската военна сила най-вероятно е била съставена от 20 000-100 000 пехотинци и 3000-24 000 конници, организирани в 60 алагиона. Българите били посрещнати от хърватска армия в планинския район на Източна Босна.
Хърватските части напълно унищожават българите. Предполага се, че ключът към огромната победа е изборът на терен, на който да се проведе боят. Българите в момента на започване на битката били в неизгодна позиция и хърватската армия е нанесла изненадваща атака срещу тях. Хърватските войници били по-опитни на планинския терен в босненските планини. Хърватите приспособили военната си тактика, времето и мястото към своите противници, които ги превъзхождали числено, а това им донесло решаващо предимство. Херцог Алогоботур загива заедно с повечето си войници.
Последица от битката
Цар Симеон претърпявал съкрушително поражение, но не загуби основната част от силите си. Той изпратил част от армията и сили, които действително претърпели тежки загуби, но общата му армия беше достатъчно силна, за да нахлуе във Византия. Хърватско-българската война не продължила в значителна степен, не последвали териториални промени и мирът бил сключен, след смъртта на царя Симеон през 927 г. През 927 г. папа Йоан X изпраща своите легати с еп. Мадалберт да посредничи между хървати и българи.
В заключение:
Цар Симеон умира през май 927 г. Неговият син и наследник Петър I подновява войната с византийците и същата година сключва мирен договор. Византийските източници, по-специално Георги Кедренос, казват, че причината за предложението на Петър за мирен договор е страхът му, че всичките му съседи, унгарци, сърби, хървати и други, могат да се възползват от смъртта на цар Симеон, за да нападнат България. Наред с това България имала голям вътрешен проблем – тежък глад в резултат на нападение от скакалци.