Хан Омуртаг царува като владетел на България в продължение на почти двадесет години. След смъртта му през 831 г. тримата му синове – Енравота, Звиница и Маламир – били кандидати за престола. В крайна сметка обаче го наследява Маламир, а не Енравота, който е първородният син на Омуртаг. Защо тогава Енравота е лишен от правото си на престола?
Защо Енравота е лишен от престола
Отговорът може да бъде намерен в един исторически документ, написан от Теофилакт Охридски, който датира от XI век. Този документ разкрива, че след като Енравота попада под влиянието на известен византийски благородник – епископ Кинам, който му разкрива християнската религия в дълбочина. Това кара първородният син на Омуртаг да се отрече от бащината си религия и да стане християнин под името Боян. Това обръщане го поставя в противоречие с религиозните убеждения на баща му Омуртаг и така става причина той да бъде лишен от правото си на престола. Вместо това на българския престол се възкачил третият син на Омуртаг – Маламир, който бил предан на “боговете на отечеството”.
Ролята на християнстово в България
Друга потенциална причина, поради която Енравота е бил лишен от правото да претендира за престола, е, че е можело да бъде възприет като ненадежден водач поради новооткритата си християнска вяра. В този исторически период християнството едва наскоро се е разпространило в България и все още не всички са го приемали или са му вярвали. Ето защо е възможно Омуртаг да се е опасявал, че Енравота няма да може да ръководи адекватно България, ако остане християнин, и вместо това да реши да го подмине в полза на Маламир, когото избира наследник за себе си.
Какво се случва с Енравота по времето на хан Маламир
След 831 година , Маламир се възкачва на престола. Според информацията от Теофилакт Охридски, Енравота е поискал от брат си да освободи пленения епископ Кинам. Маламир удовлетворява желанието на брат си. В последствие става ясно, че Кинам и Енравота започват да се занимават с разпространение на християнската религия в България, което хан Маламир приема като подронване на държавността. Смятало се е за сериозен проводник на интересите на Византия – основната заплаха за Българската държава. Теофилакт Охридски описва, че Маламир поставя Енравота пред следния избор – или се отрича от християнството или плаща с главата. Първородният син на Омуртаг отказва и по този начин се превръща във вторият канонизиран български светец след хан Тервел.
Историята на Енравота служи като пример за това колко драстично религиозните убеждения могат да повлияят на живота на човека и дори на мястото му в обществото. Дали решението на Маламир е било правилно или не – не знаем, но със сигурност Енравото показва сериозна вяра във своите религиозни убеждения, които го лишават както от трона, така и от неговата глава.