В седмицата преди Великден , всички вече с нетърпение очакваме празника. Като любители на българската история, ще ви представим 2 големи български военни победи, които са се случили точно на Великден. Научете кои са те!
Хан Крум превзема Сердика – 809 година
Първата голяма българска победа, която ще ви представим е на легендарния ни владетеле хан Крум. След като застава начело на държавата ни, успява да присъедини източната част на разпадащия се Аварски хаганат. Новите територии включват Трансилвания, която е богата на залежи на сребро и каменна сол, което вдига сериозно търговското значение на България за сметка на Византия. Поради тази причина император Никифор I Геник през 807 година започва поход срещу страната си, но стигайки само до Одрин се налага да се върне, тъй като се разбира за готвен преврат срещу него. Нестабилната политическа обстановка в Източната Римска Империя дава възможност на хан Крум да поеме инициативата в конфликта и на свой ред да започне кампания по поречието на река Струма, за да може да достигне и до Македония. Но на пътя му се изправя една от големите крепости на византийците – Сердика. Започва обсадата още в началото на 809 година, но тъй като това една от най-важните крепости на византийците, те успяват да я удържат. Намираща се на пътя на Via Diagonalis , тя е ключов център, който защитава териториите на Византия. Тъй като Византия не може да помогне да обсадената крепост, защитниците се обръщат към хан Крум с молба да им позволи да се оттеглят и да му предадат крепостта. Българският владетел се съгласява и точно на Великден 809 година, България присъединява крепостта на Сердика към своите земи. Теофан Изповедник, един от известните хроници на тази епоха, се опитва да представи ромейската гледна точка, че хан Крум не е спазил обещанието си и е избил предалите се византийци, но не може да се потвърди достоверността на това му писание.Въпреки , че не се провежда голяма битка за завземане на града, тази победа е една от основните причини за похода на Никифор срещу българите и емблематичната ни победа при Върбишкия проход.
Калоян превзема Варна – 1201 година
Втората голяма българска военнна победа точно на Великден е тази на цар Калоян, който успява да превземе крепостта във Варна през 1201 година. След като през 1197 година застава начело на България, най-малкият от братята Асеневци бързо показва своите дипломатически и военни качества. Успява да влезе в съюз с Иванко(Убиецът на Асен) и Добромир Хриз, за да ги използва срещу ромеите.Използвайки момента, Калоян нахлува в Тракия и превзема силната византийска крепост Констанция – днешен Симеоноврград. Голям проблем за Калоня представлява Варненската крепост, тъй като тя е последното владение, което останало на ромеите от северната страна на Стара планина.Заради важността на Варна, тя се защитава освен от голям ромейски гарнизон , така и от голяма бройка западни наемници. Големите крепостни стени на Варна принуждават Калоян да изгради големи обсадни военни машини, с които да могат да превземат града. Ходът на Калоян е успешен и едва на третия ден от обсадата на 24 март 1201 година, българските войски превземат Варна. Това се случва точно на Великден – византийски хронист Никита Хониат пише , че големи зверства извършени от Калоян спрямо пленените войници. За разлика от описанието на действията на Крум, вероятността това да е било извършено от Калоян е доста по-голяма, тъй като за него е характерно подобен тип отношение спрямо византийците – не случайно се нарича Ромеоубиец и си отмъщава за делото на Василий II Българоубиец.
Представихме Ви две от големите военни победи на Българската държава точно на Великден. Превземането на Сердика от хан Крум и това на Варна от цар Калоян са важни етапи от тяхното царуване и е показателно за качествата , които притежават. Нека на тези идващи светли празници не забравяме нашите традиции и помним нашата история.