Битката при река Ахелой на 20 ангуст 917 година е една от най-големите победи в българската история. Цар Симеон успява да се справи с огромната армия събрана от византийците , използвайки научените тактики от тях срещу тях. Научете повече по темата как избраната стратегия от Симеон е една от най-популярните описани в Стратегикона – византийският военен наръчник.
Предистория на битката при река Ахелой
Събитията от 913 година са ключовата причина за тази битка. Тогава нито Симеон, нито византийците са доволни от развитието на ситуацията. На Симеон е призната царска титла от Николай Мистик и е обявен за цар на българтие, а не за василеопатар – баща на императора, титла която той желае. От друга страна тези действия на Николай Мистик се считат за слабост във Византия и това води до 914 година и връщането на императрица Зоя в Константинопол и фактическа поемането на управлението на империята от нея. Това води до настъпване на Симеон в Източна Тракия и превземането на Одрин. След многобройни подаръци и Зоя успява да спре настъплението на българите към Константинопол, но почва да се подготвя за решително сражение, с което веднъж завинаги да спре устрема на Симеон към Константинопол. Така се стига до събитията през 917 година.
Битката при Ахелой 917 година
Византия се подготвя внимателно за сблъсъка. Сключен е мирен договор със сарацините на изток и това позволява изтеглянето на много от имперските войски от източните провинции. Официалната историография предполага , че числеността им е била около 30 хиляди. От друга страна, влиза и дипломацията в ход. Подготвено е заграждане на България от няколко страни, като се опитва да се договорят със сърби и печенеги, които да нападнат България от запад и север. Симеон успява да се справи със захлахите от съседните на България племена и успява да неутрализира византийската дипломация. Предполага се , че българите са разполагали с доста по-малко войска – около 20 хиляди души.
Стратегията на Симеон
Симеон използва много позната на византийците тактика, с която те са спечелили много сражения през годините. При сблъсък между 2-те армии, българският владетел дава указания да се изтегли центъра на българската войска и по този начин да се започне контролирано изтегляне. Причината за подобен тип подход се корени в разрушаването на връзките между отделните част в армията. Центърът и дясното крила водено от Лъв Фока виждат своят шанс за решителна победа и настъпват ударно. Симеон, който наблядава битката използва своя резерв от конница, която хвърля в боя като атакува останалият византийски изолиран ляв фланг. По този начин се получава интересният ефект на доминото и постепенно биват обградени центърът и дясното крило на Византия. Това е тактика описана в Стратегикона – наръчника на всеки византийски военначалник и като отличен ученик завършил Магнаурската школа, Симеон използва византийските камъни по византийските глави. По този начин се постига значима победа, която превръща България в хегемон на Балканския полуостров, а може би дори и в Европа.
Последици от битката при Ахелой
Последиците за Византия са свързани с поредната промяна в управлението. Роман Лакапин извършва държавен преврат и сваля императрица Зоя. Николай Мистик – учителят на Симеон от Магнаурската школа отново е върнат за патриарх. Малко известен факт за Симено, е че той се опитва да влезе в съюз с арабите, за да организира съвместно нападение срещу Константинопол. Причината е , че Симеон си дава сметка, че самостоятелно не може да превземе Константинопол – има нужда да бъде затворен достъпа до града и по море, а България не се слава със своя флот. Византийската дипломация успява да се справи с тези дръзновения на Симеон. Въпреки това проблемите на Византия в следващите години и пораженията, които Симеон нанася продължават.